Жителка на пловдивското село Скутаре разказва за човечността в общността след дългогодишно съжителство в населеното място. Катя Шопова, която живее в селото от 18 години, описва съдбата на своя съсед Атанас Копрянков — мъж, останал без близки и неспособен да се грижи сам за себе си след поредица лични грешки и здравословни проблеми. По думите ѝ преди повече от две години той прекратява работа като пастир заради влошено здраве, след което грижата за него е поета от местни хора и институции в селото.
Първоначално пълната грижа за Атанас бе поета от семейството, при което е работел — Спас и Роси Литови. Въпреки че са на възраст между 74 и 80 години, двамата осигуряват храна, плащат сметки и го придружават по прегледи и институции, без да търсят възнаграждение. „Безвъзмездно, без нищо да очакват или вземат“, казва Катя Шопова за тяхната помощ. Преди около месец състоянието на мъжа рязко се влошава; след кратък болничен престой той бе изписан за домашно лечение и в момента е на легло с тежко онкологично заболяване.
В подкрепа на грижата се включва и кметът на селото, Катя Тодорова, която според разказа посещава болния по няколко пъти на ден, носи храна и помага при ежедневните му нужди, а при необходимост свиква спешна помощ. Заедно тези хора, подчертава Шопова, демонстрират висока морална стойност и човечност. „Това за мен са хора с големи сърца, ценностна система, висок морал, изтъкани от доброта и милосърдие“, казва тя и призовава повече подобни истории да бъдат разказвани, за да се обръща внимание и на доброто в обществото. „Моето пожелание към всички хора е да станем по-добри и по-смирени“, добавя Шопова като заключение.