Възрастните жирафи прекарват във възстановителен сън значително по-малко време, отколкото хората. Наблюденията сочат, че дневният и нощният им сън заедно рядко надвишават два до четири часа в рамките на денонощие, а при някои индивиди сумарният сън може да е и по-кратък. Дълбоките цикли на сън са необичайни и когато настъпят, те обикновено са краткотрайни. Тези данни се прилагат предимно за възрастни животни, като продължителността и моделите на почивка варират в зависимост от условията и наличието на заплахи.
Причините за този модел на сън се свързват с начина на живот на жирафите в дивата природа. По-високият ръст ги прави видими за хищници, което налага постоянно повишена бдителност и чести прекъсвания на съня. Почивките са организирани в кратки сесии, често отнемащи само няколко минути, вместо дълги непрекъснати периоди. По тази причина дълбокият сън остава рядкост и не се постига често, тъй като животните предпочитат да са бързо реагиращи при възникване на опасност.
Поведенческите прояви при сън също отразяват тези адаптации. В ситуации, когато средата е възприемана като безопасна, жирафите могат да сгънат крайниците си под тялото и да положат глава върху гърба — поза, която осигурява относителен комфорт, но се среща рядко в естествени савани. Въпреки минималното време, отделяно за почивка, жирафите са се приспособили добре към условията на африканската савана, което показва, че биологичните им стратегии за сън са оптимизирани спрямо рисковете и нуждите на вида.