Реализацията на пшеницата среща сериозни логистични пречки, заявиха представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Черно море е записано като високорискова зона за корабоплаване, като преди около два месеца бе публикувана статистика за близо 140 потопени кораба, което води до рязко поскъпване на застраховките за товари, внасяни и изнасяни по море. Към това се добавя решение на Турция за 15-процентно увеличение на таксите за преминаване през Дарданелите. Липсата на удобен железопътен транспорт допълнително затруднява доставките, което най-силно засяга зърнопроизводителите от Северозападна България, чиято продукция трудно и скъпо достига до черноморските пристанища, посочи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
По данни, цитирани от асоциацията, към юли България е изнесла около 500 000 тона по-малко пшеница в сравнение с миналата година, но има индикации, че този спад се наваксва. Проблемите с износа на зърно от Русия и Украйна дават известна възможност за пазарно разместване и облекчение за българските производители, допълни Жекова. По нейни думи до момента общият изнесен обем не надхвърля 1,2 млн. тона пшеница, което според нея не застрашава вътрешното снабдяване на страната. Цитираната статистика и наблюдения на бранша формират текущата прогноза за пазара и възможностите за износ.
Що се отнася до вътрешния пазар и регулациите, Жекова увери, че България няма проблем със задоволяване на вътрешното потребление — тази година производството е около 7 млн. тона, а вътрешното потребление е оценено на близо 1,2–1,3 млн. тона. „Досега има изнесени неповече от 1,2 млн. тона пшеница. Няма никакъв проблем в момента в страната да бъде купена хубава българска пшеница и да бъде направен запас от нея“, каза тя. Националната асоциация на зърнопроизводителите настоява вече четири години за промени в няколко закони; от Министерството на земеделието и храните е заявено, че до края на годината ще бъде представено предложение за изменения в Закона за ползване на земеделските земи. Друг приоритет за бранша остава приемането на Закон за браншовите организации. Жекова припомни, че в различните държави членки има различни механизми за вътрешна подкрепа на сектора, които у нас на този етап не могат да бъдат осъществени през рамката на държавния бюджет.