Екип от IMT School for Advanced Studies Lucca в Италия проведе лабораторно изследване, при което в анализа бяха включени 44 здрави възрастни и данни от общо 196 нощи сън. Участниците бяха пробуждани в различни етапи на съня и след всяко събуждане описваха какво са преживели и доколко се чувстват отпочинали. Основният извод е, че усещането за по-дълбок и възстановяващ сън не винаги съвпада с ниската невронна активност: както липсата на субективни преживявания, така и наличието на ярки, реалистични сънища бяха свързани с впечатление за „дълбок“ сън, докато неясните и разпокъсани умствени образи се асоциираха с по-повърхностно усещане.
Наблюденията в изследването разграничават различни видове сънуване и тяхното въздействие върху самочувствието след сън. Въпреки че традиционно спокойният сън се свързва с по-ниска мозъчна активност и липса на сънища, авторите обръщат внимание, че и фазата REM е била по-рано свързвана с усещането за добър сън. В настоящото проучване фокусът бе върху фазата N2, която продължава относително дълго. Данните показват, че когато образите насън са по-ярки и завладяващи, хората имат по-голяма тенденция да оценят съня си като по-дълбок, дори ако измерената мозъчна активност не е най-ниската.
Резултатите имат практически последици за разбирането и потенциалното подобряване на субективното качество на съня. Авторите посочват, че промени в характера на сънуването могат да обяснят защо някои хора се оплакват от лош сън, въпреки нормални полисомнографски показатели. Ако бъде установена причинна връзка, възможно е чрез насочване на съдържанието и яркостта на сънищата да се подобри усещането за възстановяване — например чрез контролирани звукови, светлинни или мирисови стимули по време на сън, предварителни умствени практики като водене на дневник на сънищата и тренировка за осъзнато сънуване или прицелно прилагане на медикаменти под лекарски контрол. Тези подходи биха могли да повлияят на начина, по който човек възприема качеството на своя сън и психическото си състояние.