Двудесетгодишен експеримент с клониране в Япония бе прекратен след 58 последователни поколения мишки, след като животните в последното поколение загинаха в рамките на ден след раждането. Над 1 200 клонинга бяха създадени в хода на проучването, което бе публикувано в списанието Nature Communications. Въпреки че новородените не показвали външни физически аномалии, наблюдаваният масов летален изход накара екипа да спре проекта и да търси обяснения за фаталния край на реклонирането.
В началото на проекта „реклонирането“ не породи сериозни проблеми: в периода 2005–2013 г. бяха произведени 25 поколения, в които повечето екземпляри изглеждали здрави. Водещият автор на изследването Терухико Уакаяма от Университета в Яманаши заяви пред Reuters, че екипът първоначално е смятал, че е възможно да се създаде неограничен брой клонинги. По-късно той посочи, че в момента не е ясно как да се преодолее установеното ограничение и че е необходимо да се разработи „фундаментално нов метод“, който да подобри технологията за ядрен трансфер.
С напредването на експеримента обаче бяха отчетени прогресивни проблеми: от 27-ото поколение нататък плодородието намаляваше, котилата ставаха по-малки, а плацентите – по-големи; паралелно със това се наблюдаваше ръст на смъртността. До 57-ото поколение оцеляването бе под 1% от клонингите, а в 58-ото поколение всички реклонирани мишки умираха в рамките на ден след раждането. Генетичният анализ разкри постепено натрупване на малки мутации, които с времето преминаваха в по-сериозни дефекти; при някои индивиди бе установено и загубване на цялото копие на X-хромозомата. Уакаяма коментира, че темпът на натрупване на мутации е бил приблизително три пъти по-висок в сравнение с потомството, създадено чрез естествено размножаване.
Резултатите се тълкуват като демонстрация на твърда биологична граница пред клонирането при бозайниците и подчертават значението на генетичното разнообразие за дългосрочната устойчивост на видовете. Докато определени растения и микроорганизми успешно се размножават чрез процеси, близки до клонирането, данните показват, че при бозайниците подобна стратегия води до натрупване на дефектни гени. Това откритие има значение за практики като клониране в животновъдството, нишовата индустрия за клониране на домашни любимци и за проекти, които разчитат на клониране при „възкресяване“ или съхранение на застрашени видове. Както посочва Уакаяма: „При клонирането всички гени се предават на следващото поколение, включително и дефектните“, което според него прави невъзможно поддържането на популация само чрез реклониране.