Правителството обяви, че повече въоръжение от складовете на българската армия няма да бъде предоставяно за Украйна. Това бе заявено от министъра на отбраната Димитър Стоянов: „На Украйна ѝ трябват повече хора, а не повече въоръжение.“ В подкрепа премиерът Румен Радев коментира, че „сме дали достатъчно, а страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази кръвопролитна война“ и отново призова за дипломатическо решение. В същото време бе уточнено, че решението се отнася само за помощта от военните складове; оръжейни предприятия, частни и държавни, могат да продължат износ към бойното поле. Руският посланик Елеонора Митрофанова определи изказванията като предимно вътрешнополитически.
Реакциите в чуждите медии бяха бързи. „Блумбърг“ посочи, че ходът е в противовес на усилията в Европа за натиск над Русия, а украински издания като „Укринформ“ и „Киев пост“ акцентираха върху думите за повече войници, а не оръжие. В руските медии бе подчертана ролята на България в началото на конфликта като производител на боеприпаси и повторен беше призивът за преговори. По темата TrafficNews потърси становището на адвоката и бивш депутат Владимир Дончев, председател на Комисията по вътрешна сигурност, който описа действията като недостатъчно обмислени и реактивни.
Дончев посочи липсата на яснота по понятието „помощ“ и припомни, че голяма част от доставките за Украйна са осъществявани чрез трети страни и са възмездни. По думите му в периода на войната във военно-промишления комплекс са влезли около 10 милиарда евро. Той свърза решението с публикуването на доклад на ООН за износа и го определи като сигнал едновременно към Москва и към електората на Радев, около 1 400 000 души, които очакват икономически промени и борба с корупцията.
От икономическа и външнополитическа перспектива Дончев предупреди за загуба на доверие към България като лоялен член на НАТО и за риск страната да бъде възприемана като в „полусива зона“. Той прогнозира неблагоприятна реакция от бизнеса във ВПК, припомняйки дългосрочни договори и зависимостта на региони като „Розова долина“. Вече бе съобщено за събиране на подписи в Карлово и Сопот срещу нов завод за барут, инвестиция на Rheinmetall, която би дала около 5 000 работни места. Назначението на бившия съветник Пламен Узунов начело на Комисията за оръжейни лицензи бе интерпретирано като опит за финансов контрол върху потоците в сектора.
Във връзка с националната сигурност Дончев изтъкна пропуснати възможности за модернизация и технологичен обмен, включително в сферата на дроновете. Той напомни, че в складовете има снаряди с изтекъл или изтичащ срок на годност, чиято утилизация ще струва значителни средства, и че прекратяването на помощта не носи реални дивиденти, а само загуби — търговски, социални и външнополитически. Бе посочено и наблюдавано напрежение в обществената среда и критика към настоящото управление като недостатъчно държавническо.