В новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ изпълнителят Вениамин разказва за тежките условия, в които е израснал в квартал Крайморие в Бургас. Той посочва, че още като дете е трябвало да се грижи за себе си и да търси начин да изкарва пари. „На 6 години стоях на спирката и продавах джунджурии, за да изкарвам пари“, признава той. В училище чувството за непринадлежност и изолация често е било част от ежедневието му. В разговорите си изпълнителят говори открито за връзката си с вярата, която определя като своя най-голяма опора, и отбелязва, че преди интервюто се е помолил, за да бъде искрен пред публиката.
Загубата на близък човек е посочена като ключов момент, който е принудил Вениамин да порасне преждевременно и да поеме значителна отговорност в семейството. Той разказва, че едва на 13 години е станал опора за роднините си и че последиците не са закъснели. Последвалите месеци са били белязани от паник атаки, усещане за нереалност и сериозни здравословни проблеми, като самият артист описва състоянието си с думите: „Задушавах се, това се случваше на всеки два-три часа“. Вениамин отбелязва, че в продължение на месеци е приемал медикаменти, но най-тежките следи остават емоционални — страх от привързване и затруднение при преживяване на силни чувства.
Музиката се явява средство за възстановяване и лично преоткриване за изпълнителя. Новият му албум „Да бъда твой“ и сингълът „Феникс“ са представени като символи на вътрешна промяна и преодоляване. „Оставям старото си аз зад гърба си и новото се издига“, споделя Вениамин, като признава, че пътят към себе си все още продължава. Той добавя, че в миналото се е срамувал от значението на името си — „син на щастието“ — заради подигравки, но днес го носи с гордост. Вярата остава централна тема в неговото представяне на личната история и в процеса на музикалното му възраждане.