Велики четвъртък в християнската традиция се свързва с Тайната вечеря и последната среща на Христос с учениците му. Според Евангелието на този ден Христос е измил нозете на апостолите като знак на смирение и е установил тайнството на причастието, при което хлябът и виното символизират неговото тяло и кръв. Вечерта е белязана и с предателството на Юда, събитие, което води към най-драматичните моменти от Страстната седмица. В българските домове денят се възприема както като църковен празник, така и като време за конкретни народни практики, които имат и символично значение.
В практическата страна на обичаите Велики четвъртък е ден за подготовка на дома и на трапезата. Преди изгрев много семейства боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено; с него често се прави кръстен знак върху челото или бузите на децата за здраве, а яйцето се поставя до иконата и остава там до следващия Великден. На този ден се месят и козунаци — не само като храна, но и като символ на възраждане и ново начало. В храмовете се отслужват богослужения, на които обикновено се четат дванадесетте евангелия за страданията Христови.
Народните поверия и забрани съпътстват ритуалите: след обяд не се върши тежка работа, не се пере и не се шие, за да се избягва асоциация със страдание и „бодене“. Не се допускат кавги и тежки думи, а пропускането на боядисването на яйцата се счита за лош знак. Съществуват и конкретни народни вярвания — ако на Велики четвъртък вали дъжд, това било лошо за времето до юни; ако сутринта видите деца през прозореца, това се интерпретира като добър знак, а видяните възрастни хора — като предупреждение за трудности. По време на Страстната седмица някои семейства избягват оцет и коприва в храната, заради връзката им със страданията Христови. И в поуки от традицията, и в символите — червеното яйце, козунакът и чистият дом — се съдържат послания за подготовка, равносметка и надежда преди Възкресението.