Великден е един от най-значимите християнски празници и в същото време се проявява чрез разнообразни местни обичаи по целия свят. Той е тясно свързан с библейските сюжети и с еврейската Пасха, а с времето се е превърнал в централно събитие в християнския календар. В различните държави религиозните литургии и народните практики се смесват, което придава различен характер на честването — от строго църковни служби до игри и фестивали, които събират семейства и общности.
В Европа Великденският празник се отбелязва с широк набор от традиции. В Германия и Австрия боядисаните яйца се превръщат в декоративни „великденски дървета“, които се украсяват на обществени места и в домовете. Във Великобритания е популярна практиката „egg rolling“, при която боядисани яйца се търкалят по склонове и оцелелото яйце печели. В Полша Великденският понеделник, известен като „Шмигус-Дингус“, се свързва с поливане и пръскане с вода в знак на пречистване, а в Чехия и Словакия мъжете използват украсени пръчки за традиционни благословии.
В Южна Европа празнуването е особено церемониално. В Испания през Страстната седмица се провеждат мащабни процесии, в които носенето на религиозни фигури по улиците е израз на почит към страданията на Христос. В Италия, а най-вече в Рим, Великден е свързан с големи богослужения и със световно известната папска благословия „Urbi et Orbi“, която привлича хиляди вярващи. Този силен религиозен компонент оформя публичния характер на празника в тези страни и поддържа вековни ритуали.
В Америка и в по-далечни региони се наблюдава както светски, така и религиозен подход. В Съединените щати Великден често има семеен характер и популяризира символи като Великденския заек и организираните „Easter egg hunt“ — лов на яйца в паркове и дворове, включително в Белия дом. В Латинска Америка, например в Мексико и Бразилия, се организират драматични възстановки на последните дни от живота на Христос, които събират големи многолюдни зрелища. Във Филипините се практикуват по-екстремни възстановки на разпятието, а в Австралия празникът често е свързан с пикници и шоколадови фигури; на места заекът е заместен с местни видове като билби с цел опазване на природата.
Някои символи на Великден са универсални въпреки различията в обичаите. Яйцето остава основен символ на нов живот и възкресение и се използва във форми като боядисване, украса и игри. Агнешкото присъства на празничната трапеза като символ на жертва и изкупление, а сладките хлябове и козунаците имат свои регионални рецепти в почти всички култури. В центъра на честванията във всички краища на света стои посланието за надежда, обновление и победата на живота.