Велика събота е последният ден от Страстната седмица и се посвещава на спомена за погребението на Исус Христос и Неговото слизане в ада. След смъртта Му тялото беше свалено от кръста и положено в гроб, като Йосиф Аримаитя и Никодим поискахa и получиха разрешение от Пилат. То беше помазано с аромати и обвито в плащаница, след което беше погребано. Тези събития оформят централната народна и църковна представа за Велика събота и остават в основата на богослужебната памет и ритуалите на деня.
На този ден в православната народна практика се изпълняват конкретни обреди и домашни задачи, свързани с подготовката за Великден. Традиционно се меси и пече обреден хляб, а Велика събота е последният възможен момент за боядисване на яйцата за празника. Денят е също време за оплакване: Света Богородица и жените мироносици са централни фигури в описанията на погребението. Гробът беше запечатан и до него беше поставена стража, а в догматичните представи Христос след смъртта слиза в ада, освобождава пророците и праведните и ги възнася към небесата, което се тълкува като начало на нова ера за човешката свобода на избор.
В полунощ църквите отслужват тържествена литургия, на която свещеникът трикратно възвестява възкресението с думите „Христос возкресе“, а богомолците му отговарят „Во истину возкресе“. След тази част от службата е прието да се разменят боядисани яйца, най-често червени, като символ на възкресението и новия живот. Велика събота съчетава официалното богослужение и семейните обичаи, като дава преход към самия Великден и празничните мероприятия в следващата нощ и ден.