Днес православната църква чества Велика събота, последният ден от Страстната седмица преди Великден. Денят е свързан с оплакването и погребението на Иисус Христос: след Разпети петък тялото беше свалено от кръста и бе обвито в пелени с благовония от Йосиф и Никодим. То беше положено в нов каменен гроб в т.н. Йосифова градина. Тъй като по време на живота си Христос бил предрекъл възкресението си, първосвещениците и фарисеите настояха за мерки и от Пилат Понтийски бе поискана стража, която да охранява гроба от поругаване.
Вечерното и полунощното богослужение в храмовете е централният елемент на церемонията. На службата се извършва литургична обиколка, която при традицията се повтаря три пъти точно в полунощ, след което свещеникът обявява „Христос Воскресе!“, а вярващите отговарят „Воистина Воскресе!“. От олтара се изнася запалена свещ, от която присъстващите палят своите свещи; този огън обикновено се отнася в домовете като символ на благословия и защита. В някои общности свещите се оставят да изгорят докрай, в други се съхраняват за евентуални нужди през годината.
Велика събота се възприема и като ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Поради тази причина денят е познат и като „душна“ — жените често отиват на гробовете, преливат вода, прекадяват и раздават боядисани яйца и хляб за душите на умрелите. На домакинско ниво се извършват последни приготовления за Великден: по домовете се чисти, и се месят обредните хлябове и козунаците. Обредните хлябове и погачи се приготвят внимателно и се свързват с ритуални значения.
В народните практики са запазени множество специфики: великденската погача обикновено се меси с червено яйце в центъра и с по едно бяло сурово яйце за всеки член на семейството; приготвят се и дребни питки за гости и кръстници. Агнето се заколя, пълни се с ориз и дреболии и се пече за празника. Червените черупки от яйцата се съхраняват за обреди или лекове през годината; в някои райони те се замазват с говежди тор върху стените и под прага за предпазване и за плодородие. По този начин Велика събота обединява църковни служби и народни обичаи като подготовка за Възкресението и като израз на почит към живите и мъртвите.