Върховният касационен съд окончателно отказа да допусне касационно обжалване и остави в сила решение срещу Основно училище „Екзарх Антим I“ – Пловдив в полза на учителката Янка Велева. Определението е постановено на 24 септември 2026 г. от Трето отделение на Гражданската колегия и отхвърля жалбата срещу решението на Окръжен съд – Пловдив от 13 февруари 2026 г. Делото започна след прекратяване на трудовото правоотношение през февруари 2024 г., когато училището беше платило обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда в размер на 8 746,50 лева.
Казусът се отнася до 175 дни неизползван платен годишен отпуск, натрупани за периода 2020–2024 г., и до начина, по който е определена базата за изчисление на обезщетението. Последният месец, в който Велева е отработила поне 10 работни дни, е ноември 2019 г.; след това тя ползваше отпуски по бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете и болнични. Междувременно възнагражденията на педагогическите специалисти са били увеличени, като последното увеличение влезе в сила от 1 януари 2024 г., но при прекратяването обезщетението беше изчислено върху старата база от 2019 г.
Районният съд в Пловдив присъди допълнително 3 918,80 лева и 85,65 лева мораторна лихва, като прие приложимостта на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Учителката обжалва, претендирайки пълната разлика. Окръжният съд разгледа въпроса в контекста на правото на Европейския съюз и констатира, че механичното прилагане на чл. 177 от Кодекса на труда — който изисква изчисление по последния календарен месец с минимум 10 отработени дни — би довело до резултат, несъвместим с чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО и практиката на Съда на ЕС.
Окръжният съд и впоследствие ВКС постановиха, че когато работникът по независещи от волята му причини не е могъл да ползва отпуска си преди прекратяване, финансовото обезщетение следва да отразява „обичайното възнаграждение“ и да поставя лицето в състояние, сходно с това, в което би било при реално ползване на отпуска. По сметки в делото обезщетението при база от ноември 2019 г. е 7 871,85 лева нето, а при база към деня на прекратяване — 16 316,28 лева нето. Разликата от 8 444,43 лева бе присъдена над вече постановените 3 918,80 лева, което доведе до общо допълнително присъдени 12 363,23 лева плюс мораторни лихви.
Върховният съд прие, че твърденията на училището, че въззивният съд не е посочил конкретна норма от правото на ЕС, са неверни, и потвърди позоваване на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО и решенията на съда в съединени дела C-350/06, C-520/06 и дело C-214/16. В определението е посочено, че стриктното прилагане на чл. 177 от КТ в конкретната хипотеза би било в противоречие с правото на ЕС и следва да бъде оставено неприложимо. Освен това ОУ „Екзарх Антим I“ бе осъдено да заплати 1 000 евро разноски за касационното производство.
Адвокатът на Янка Велева, Кристиан Гьошев, коментира: „След този съдебен акт, аз наистина чувствам, че живея в европейска държава, която прилага правото на Съюза… Една майка на две деца получи справедливост, а българското право получи нова съдебна практика“. По данни от делото Велева е поканила училището да доплати сумата доброволно, но е получила писмен отказ. С определението на ВКС съдебният спор е приключен окончателно.