В град Кахраманмараш въоръжено нападение в средното училище „Айсер Чалък“ завърши с девет загинали — един учител и осем ученици. Пет деца продължават да се борят за живота си в болница, а десетки семейства останаха разтърсени. Свидетелствата на оцелели ученици описват сцени на паника и страх, които според тях ще оставят трайни последици. Инцидентът предизвика широк обществен отзвук в Турция и извън нея, като разказите на децата разкриват подробности за хода на нападението и реакциите в класните стаи.
По свидетелства на ученици дежурен преподавател е действал незабавно и е спасил десетки живот. Дванадесетгодишен ученик от шести клас разказа, че първо са чули шум, който са помислили за строителни дейности, а след това са се разнесли изстрели. Учителят влязъл в стаята и извикал: „Легнете на земята!“ Самата учителка Айля (Ayla öğretmen) бе описана като човек, който застанал пред децата и ги прикрил със собственото си тяло — постъпка, която оцелелите определят като саможертва. Един ученик сравни вида на кръвта по стълбите с „водопад“, описвайки ужаса, който е преживял.
Според показанията нападателят бил спрян в последния момент, след като друг учител го ударил отзад и го обезвредил, секунди преди да стигне до повече деца. Един ранен ученик от пети клас разказа най-зловещия за него момент: когато нападателят влязъл в стаята, той говорил и казал на английски: „Няма да избягате.“ Тези думи, по думите на детето, звучат в главата му непрекъснато и карат то да избягва както училището, така и дома си от страх, че ужасът може да се повтори.
Сред разказите на оцелели има и примери за взаимопомощ и риск заради приятелство. Един ученик се скрил под чин, а съученик го покрил с тялото си; „Той ме спаси. Куршум го уцели, но оцеля. Сега състоянието му е добро,“ каза оцелелият. След като стрелецът напуснал помещението, някои деца скочили през прозореца в отчаян опит да се спасят; един ученик разказа, че е бил третият, който скочил и бил хванат долу, след което заместник-директорът го извел и той бил транспортиран в болница с рана в крака.
Съучениците описаха нападателя — Иса Арас Мерсинли — като различен и със странни движения и звуци, но не подозирали, че е способен на такъв акт. Официалните власти съобщиха, че ранените продължават лечението си и че част от тях остават в тежко състояние. След трагедията обществото в Турция остава обезпокоено и звучат въпроси за сигурността в училищата, за ранните признаци на опасно поведение и за възможните пропуски при наблюдението на такива случаи. Най-силно в паметта на децата остават викът „Легнете на земята!“ и думите „Няма да избягате“, които според свидетелите ще ги преследват дълго.