Административен съд — Пловдив потвърди заповедта за принудително изземване на голям тристаен общински апартамент в район „Централен“, който едно семейство обитавало близо половин век. Заповедта за прекратяване на наемните отношения бе издадена от кмета на район „Централен“ на 2 април 2025 г. като мотиви бяха изтекъл срок на договора, системно неплащане на режийни разноски и неизпълнение на задължителната декларация по общинската наредба. Съдът намира, че тези основания са основателни и потвърждава решението на администрацията.
Историята на жилището започва преди десетилетия, когато то е било предоставено на майката на настоящия наемател. След смъртта ѝ през януари 2021 г. синът сключва срочен договор с ОП „Жилфонд“, действащ до 5 септември 2024 г. Семейството твърди, че е ползвало имота повече от 45 години, но през времето статутът на настаняване е бил променян. След изтичането на договора общинските власти предприемат действия за прекратяване на наемните отношения и проверяват изпълнението на задълженията по договора.
След изтичането на срока на договора на 2 април 2025 г. местната управа издаде заповед за прекратяване. В края на май 2025 г. наемателят подава молба за отмяна на заповедта и ново заявление за настаняване, а през юни прави опит и да закупи жилището. Общинската комисия отказва исканията с мотив, че тричленното семейство не отговаря на условията за ползване на общински жилища. На 18 септември 2025 г. е съставен констативен акт, че имотът се държи без правно основание, а през октомври бе издадена окончателна заповед за принудително изземване по Закона за общинската собственост.
По време на съдебното производство защитата изтъкна социални обстоятелства — в това число решение на ТЕЛК за дъщерята от 2024 г. В хода на проверките обаче стана ясно, че семейство е закупило собствен имот още през есента на 2019 г. Наемателят обяснил, че новият имот „не се ползва за живеене“ и няма адресна регистрация там, а е бил предназначен за „извършване дейност по занятие“ — като счетоводна кантора на земеделски производители. Адвокатът на семейството посочи и факта, че общината е събирала „ежемесечно наем“ и това според защитата представлявало продължаване на наемните отношения.
В решението си Административният съд — Пловдив отхвърли жалбата като неоснователна. Магистратите посочиха, че продължителното ползване на имота не доказва наличието на годно правно основание и не поражда право на собственост по давност. Съдът също така разясни, че плащанията след изтичане на договора не се разглеждат като наем, а като обезщетение за ползване на имот без правно основание. Първоначалната заповед за прекратяване не е била обжалвана навреме и е влязла в сила, поради което семейството се явява нарушител. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.