Дефицитът на магнезий може да настъпи при хранителен режим, беден на богати на магнезий храни като зеленолистни зеленчуци, ядки и семена, при прекомерна консумация на преработени продукти или при повишена нужда от минерала. Дълготрайната липса на магнезий се свързва с повишен риск от диабет, артериална хипертония и ускорено развитие на бъбречни заболявания, затова осигуряването на адекватен прием е важна превантивна мярка. В следващите редове са посочени основните клинични прояви, които могат да насочат към възможен недостиг.
Най-често срещаните признаци включват мускулни спазми и крампи, дължащи се на нарушеното взаимодействие между калций и магнезий при контрол на съкращението и отпускането на мускулите. Хипертонията е друг сигнал: магнезият подпомага поддържането на еластичността на артериалните стени и изследвания показват, че добавки могат да понижат систолното кръвно налягане средно с 4,2 mmHg и диастолното с 2,2 mmHg. Проблеми със съня са чести — при възрастни, приемали 500 мг магнезий, бе регистрирано подобрение на продължителността и качеството на съня в сравнение с плацебо.
Други симптоми са болезнена менструация, тъй като магнезият редуцира продукцията на простагландин F2-алфа и намалява маточните контракции; едно наблюдение отчита намаление на менструалните болки при 84% от участничките след шестмесечен прием на добавки. Дефицитът може да се прояви и с промени в настроението — тревожност, потиснатост и раздразнителност — както и с усещане за хронична умора. Магнезият е необходим за активирането на аденозинтрифосфата (АТФ), който осигурява енергията за клетъчния метаболизъм; при липса на магнезий преобразуването на хранителните вещества в използваема енергия е по-малко ефективно.
При съмнение за дефицит следва консултация с личния лекар и лабораторно потвърждение, преди да се започне самостоятелен прием на добавки. Ако се препоръча суплементация, често предпочитана е формата магнезиев диглицинат заради по-добрата солубилност и по-нисък риск от стомашно-чревни реакции в сравнение с магнезиев оксид или сулфат. Освен добавките, балансираната диета с повече зеленолистни, ядки и семена и намален прием на силно преработени храни е основна стратегия за предотвратяване на дефицита.