Съдия Владислава Цариградска заяви в ефира на NOVA, че Борислав Сарафов „много отдавна е дал доказателства“ за непригодност към магистратурата и че не очаква той сам да освободи поста си. „Не смятам, че той има качествата сам да се оттегли и да освободи от този хомот поне Прокуратурата“, каза тя. По думите ѝ действията на Сарафов са част от „игра“, която може да доведе до прегрупиране на хората около него, като Цариградска посочи и реториката му с Иван Гешев като пример за възможни координации.
Съдията припомни, че Сарафов е в контакт с управляващи и посочи конкретни изслушвания в парламентарна комисия, свързани с кръговете на „Осемте джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса. По време на едно от изслушванията, според нея, тогавашният лидер на „Да, България“ Христо Иванов е признал за срещи със Сарафов, което Цариградска определи като доказателство за възможно заблуждаване относно публичния му образ. Тя подчерта, че това са хора „без базови морални качества“ и че подобни връзки поставят под въпрос доверието в съдебната система.
В изказването си Цариградска описа наличие на две големи престъпни мрежи, чиито „аватари“ са Нотариуса и Петьо Еврото, с влиятелни позиции и сътрудници в магистратурата. Тя заяви, че скандалите, които разкриха тези връзки, не са получили адекватен институционален отговор и че основните действащи лица са получавали повишения и ключови назначения. Сред посочените примери са районен прокурор на София и Емилия Русинова, за която Цариградска каза, че е пътувала с Петьо Еврото. Този модел бе описан като „мафиотизация“ и завладяване на институции, при което индивидуалните хора губят значение.
Цариградска постави акцент върху практиките на контрол и наблюдение върху магистрати, включително „наблюдение, проследяване, проникване в жилище, достъп до цялата комуникация“ — не само телефонни разговори, но и имейли и съобщения. Тя се позова на анализ „Подслушвано правосъдие“, според който са издадени 251 разрешения за използване на СРС. По думите ѝ тези искания обикновено са били оформяни като оперативни разработки, а не като разследвания от прокуратурата; за някои случаи е била уведомявана ДАНС. Цариградска отбеляза и ролята на Апелативния съд в София и преди 2022 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, оглавяван според нея от Георги Ушев, като органи, които са давали разрешения за СРС.
Като конкретен пример за неетично поведение тя спомена случай от 2012 г., когато магистрат е бил засечен да посещава таен масонски клуб в Горна баня, където, според разказа, са трябвало да се решат „само 3 дела“. Въпреки това, по думите на Цариградска, този човек е запазил позицията си и днес заема ключова съдебна длъжност. Тя посочи, че след убийството на Нотариуса е бил предоставен списък с имена, свързани с мрежата, който е циркулирал сред журналисти и е бил разглеждан в парламентарна временна комисия. Цариградска предупреди, че използването на вече подчинени или компрометирани лица от новата власт би застрашило възможността за възстановяване на правосъдието.
В заключение съдията сподели, че има обосновано съмнение, че е била под наблюдение през 2019–2020 г., и е подала жалба в Европейския съд за правата на човека със статут на потенциална жертва. По думите ѝ въпросът за контрола над магистратите е ключов за статута на всички съдии и прокурори и за възможността обществото да получи ефективни институции и правосъдие.