Ремонтът на историческата сграда на Народното събрание е оценен на над 30 млн. евро и бе обявен като приоритет за възстановяване. В сградата се наблюдават сериозни повреди — влага по стените, ръждива вода, падаща мазилка — поради което през ноември тя бе обезопасена и в същия месец бе издадена виза за проектиране на основен ремонт, възстановяване и реставрация. Работите първоначално трябваше да започнат още през 2023 г., когато заседанията бяха преместени в бившия Партиен дом, но едва миналата седмица бе обявен архитектурен конкурс за изработване на проектната документация.
Сградата е сред първите обществени постройки след възстановяването на българската държава. Правителствено решение за нейното изграждане бе взето на 4 февруари 1884 г., проектът бе представен на 7 май 1884 г., а на 22 май Народното събрание гласува 220 000 франка за строежа. На 25 ноември тържествено бе положен основният камък от княз Александър I, министър‑председателя Петко Каравелов и Търновския митрополит Климент. Първото заседание в новата сграда се проведе на 18 май 1885 г., въпреки че завършването ѝ бе оформено изцяло през средата на 1886 г.
Архитектурният конкурс, пуснат през последните дни, предвижда жури да определи победителя и е със заделен награден фонд от 114 000 евро, от които първата награда е 52 000 евро. Победителят ще има 180 дни за изготвянето на проекта. За самото проектиране са предвидени средства в размер на 1,125 млн. евро, а за авторски надзор — 511 300 евро. В заданието е посочено, че намесата трябва да бъде минимална, за да се запази характерът на сградата; да бъдат консервативно третирани и реставрирани всички елементи с културна стойност и да се възстановят оригиналните фасадни решения въз основа на архивни документи.
В проекта е предвидена консервация и реставрация на надписите „Съединението прави силата” и „Народно събрание”, на герба и стойките за знамената с възстановяване на липсващите детайли и орнаменти. Ще бъде подменено и покритието от медна ламарина по покрива и фасадните декоративни елементи — обшивки на фризове, корнизи, первази и бордове. Най-мащабната намеса обаче ще бъде в самата пленарна зала, където се допуска смяна на обзавеждането, подовите настилки и дори промяна в посоката на отваряне на вратите.
За подреждането на местата в залата в заданието е записано: „При структуриране на подредбата на местата следва да бъде възприет модел, който насърчава ефективния диалог и взаимодействието между всички политически сили, като по този начин се създава усещането за национално представителство и сътрудничество”. Препоръчва се полукръгова конфигурация на местата — банки и столове в дъга, с лице към президиума и трибуната — като това отразява политически плурализъм и осигурява визуална достъпност между народните представители. В процедурното задание е посочено и необходимото разполагане на 400 места за депутатите от Великото народно събрание на партера, при запазване на архитектурното оформление на президиума и равнопоставеността на всички представители.
Проектът трябва да включва подмяна и модернизация на всички съществуващи съоръжения и инсталации в пленарната зала, както и изграждане на нови. Околното пространство ще бъде реконструирано — официалното стълбище, тротоарите и бордюрите ще бъдат възстановени, като в зоната не се предвиждат реклами, билбордове, кофи за боклук, пътни знаци и табели. Преди да започне самият ремонт, ще бъде изготвен инвестиционен проект; до момента е възложена техническа оценка на електрическите инсталации и системите за отопление, вентилация и климатизация от Техническия университет — София, и са проведени консултации с Националния институт за недвижимо културно наследство, както и събиране на обширна техническа и архивна документация.