Прозяването често се разпространява между хората: когато наблюдаваме друг човек да се прозява, много често и ние реагираме по същия начин. Според проведени изследвания вероятността за прозяване се увеличава, ако субектът, който го извършва, е член на семейството, близък приятел или дори напълно непознат. Въздейства не само визуалният контакт с действието – реакция може да бъде предизвикана от прочитането на думата „прозявка“ или от гледане на нейна снимка. Този непосредствен отговор е един от най-изразените примери за спонтанно социално поведение при хората.
Обясненията, предлагани от специалистите, насочват вниманието към невронни механизми, които улесняват възприемането и подражанието на чужди действия. По-конкретно, в научната литература се говори за огледални неврони като за важен фактор: тези клетки в мозъка реагират както при изпълнение на дадено действие, така и при наблюдение на същото действие у друг човек. Такива процеси подпомагат емпатията и междуличностната комуникация, като осигуряват автоматична връзка между възприемача и извършителя на поведението.
Понятието за заразна прозявка не е ограничено единствено до човешкия вид. Подобни явления са регистрирани при шимпанзета, кучета, вълци и още някои животни, което подсказва по-широко разпространение на основните механизми. Въпреки напредъка в проучванията, учените продължават да изследват детайлите и точните пътища, чрез които се осъществява това поведение. Докато механизмите не бъдат напълно уточнени, наблюденията остават ясни: видима или символична проява на прозявка често води до същата реакция у околните.