Проучване: Повече крачки дневно са свързани с лека полза за концентрацията

Анализ на данни от 3 093 възрастни американци показва, че хората, които обикновено изминават повече крачки, постигат средно малко по-високи резултати при тестове за продължителна концентрация. Данните обхващат периода 2009–2023 г. и в тях са включени измервания от фитнес гривни и смартчасовници Fitbit, както и записи на кръвното налягане. „В няколко области на когнитивното функциониране по-активните участници като цяло постигаха по-добри резултати на тестовете“, заявява психиатърът Олаолува Окусага от Медицинския колеж „Бейлър“.

Използваните данни са събрани в рамките на програмата All of Us на Националните здравни институти на САЩ и позволяват по-обективна оценка на движението в сравнение със самосъобщенията. Участниците са на възраст между 18 и 93 години, със средна възраст около 58 години. Тъй като не всички носеха устройствата през целия период, за всеки човек бе определено характерното ниво на активност въз основа на наличните измервания. От септември 2023 г. нататък участниците преминаха еднократни когнитивни тестове, чрез които бяха оценени четири различни умствени способности.

За целите на анализа изследователите разделиха участниците на три групи според средния брой крачки на ден и отчетоха фактори като възраст, образование, доходи, семейно положение и място на раждане. След тези корекции резултатите на тестовете за продължителна концентрация бяха средно с 1,76 точки по-високи при групата със средна активност и с 2,17 точки по-високи при най-активните участници в сравнение с най-малко активните. Изследователите уточняват, че тези различия са относително малки и не дават основание за определяне на конкретен брой крачки за подобряване на концентрацията.

Относно кръвното налягане, наблюденията са по-ограничени: по-високото систолично налягане бе свързано с малко по-слаби резултати при задача за избор между незабавна и отложена награда, докато диастоличното налягане не показа значима връзка с който и да е от четирите теста след контрола на други фактори. Допълнителен анализ показа, че по-ниското систолично налягане може да обясни около 5% от наблюдаваната връзка между броя крачки и решенията при вземане на решения, но това не означава, че понижаването на кръвното непременно води до когнитивни подобрения.

Авторите разглеждат възможни биологични механизми, които биха могли да свържат физическата активност с по-добро когнитивно функциониране — като по-добро усвояване на глюкозата, намаляване на възпалителните процеси и повишена невропластичност — но тези хипотези не бяха изследвани директно в настоящото проучване. Не бяха открити съществени разлики между групите по отношение на разпознаването на емоции по лицевите изражения, нито връзки между промените в активността през годините и представянето при когнитивните тестове.

Изследването е наблюдателно, а когнитивните способности на участниците бяха измерени само веднъж, което ограничава възможността да се направят заключения за причинно-следствени връзки. Възможна е обратната зависимост — по-добрата когнитивна функция да предразполага към по-активен начин на живот. В анализа не бяха включени фактори като тютюнопушене и телесно тегло, а съставът на извадката (предимно бели, около две трети жени и повечето с встъпителни форми на висше образование) намалява общата приложимост на резултатите. Авторите очакват, че бъдещите многократни измервания в рамките на All of Us ще помогнат за по-точно проследяване на връзката между активността и когнитивното здраве.