Министерството на правосъдието е публикувало за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за наследството и свързани закони, с краен срок за мнения до 21 септември 2026 г. Проектът е изготвен в широк консенсус с Нотариалната камара, Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, Прокуратурата и водещи правни експерти. Целта е да се затегнат процедурите при завещания, пълномощни и придобивания по давност, след като през последните години се отчита ръст на документните престъпления и множество сигнали за имотни измами.
Реформата е мотивирана с данни за повишена активност на измамни схеми срещу собствеността. Според представената статистика през 2020 г. броят на документните престъпления е бил 875, а през 2022 г. е нараснал до 1198. За първите месеци на 2025 г. Софийската районна прокуратура е обработила над 60 сигнала за имотни измами, по 33 от които са образувани досъдебни производства, а общият брой на осъдените за престъпления против собствеността за 2025 г. е 4517 лица. В мотивите към проекта се подчертава уязвимостта на възрастни и настанени лица.
Една от ключовите промени засяга саморъчните завещания. Ако завещанието е внесено лично от завещателя за пазене при нотариус, досегашният ред за обявяване остава; при представяне от трето лице обаче се въвежда задължителна публичност. След обявяването нотариусът трябва да публикува съобщение на интернет страницата на Нотариалната камара. В едномесечен срок заинтересовани лица могат да се запознаят с документа и да подадат писмено възражение за автентичност; при възражение лицето, което се ползва от завещанието, е длъжно да предяви иск в едномесечен срок. Нотариусът не може да издаде заверен препис до влизане в сила на съдебно решение, с което се блокира бърза продажба срещу истинските наследници.
Промените затягат и правилата за „обстоятелствена проверка“ по чл. 587 от ГПК, използвана за придобиване по давност. Преди разпит на свидетели кметът на общината или кметството трябва да публикува съобщение на сайта и на таблото за обяви; разпит може да се проведе най-рано 30 дни след публикацията. За предпочитане свидетели трябва да са преки съседи на имота, а кметът е длъжен да удостовери настоящ адрес или обичайно местопребиваване; при избор на свидетели извън съседство следва писмено мотивиране. Нотариусът ще изисква писмени доказателства за владението, молителят трябва да се яви лично и да декларира под наказателна отговорност истинността на твърденията, а разпитът ще се записва в подробен писмен протокол и ще бъде придружен от мотивирано постановление.
За пълномощните и защитата на уязвими лица са предвидени допълнителни гаранции. Пълномощното за вещни права ще трябва да съдържа пълно описание на имота и конкретен вид разпоредителна сделка; нотариусът е длъжен лично да разясни правните последици, да прочете документа и да отбележи тези действия. Заверка от кметове или служители по чл. 37 от ЗЗД вече няма да е възможна за подобни пълномощни — изисква се нотариална компетентност. Въвежда се и институтът „Доверено лице“ — доброволно ограничение, което влиза в национален регистър и в електронния личен картон в ГРАО; съгласието на довереното лице ще бъде задължително за валидността на големи разпоредителни сделки, а действия в противоречие с вписването ще бъдат унищожаеми по съдебен ред.
Реформата предвижда и мерки за бизнеса: нотариусите ще правят реално- време справки в системата на Нотариалната камара при сделки чрез пълномощник и ще извършват задълбочена проверка на предходни вписвания за тежести, ипотеки и висящи дела, които да бъдат разяснявани на купувачите. Районните съдилища ще изпращат автоматично съобщения до общините при приемане или отказ от наследство, а данните ще бъдат отразявани веднага в електронния личен картон в ГРАО. След общественото обсъждане проектът ще бъде внесен за гласуване в Народното събрание; предвидено е новите механизми да влязат в сила поетапно три до шест месеца след обнародването, за да се осигури технологична и институционална подготовка.