Данни на Центъра за анализи в здравеопазването показват, че през последните десетилетия в България се наблюдава едновременно удължаване на продължителността на живота и намаляване на дела на младите хора. Когато започва да се води статистика през 1970 г., лицата на възраст 0–17 години са съставлявали 27,5% от населението, докато хората над 65 г. са били едва 9%. Оттогава до 2024 г. тенденцията е устойчива: делът на младите постепенно спада, а този на възрастните се увеличава, което отразява демографска промяна в структурата на населението.
По-детайлно, през 1995 г. делът на лицата до 17 години е намалял до 22%, а делът на хората над 65 г. се е повишил до 15,2%. През 2000 г. процентът на младите спрямо общото население спада допълнително до 19%, докато делът на възрастните над 65 г. достига 16,4%. Двадесет години по-късно, през 2020 г., делът на младите до 17 г. е 17,2%, а този на възрастните вече е 21,8%, което показва ускорено стареене в последните години.
Последните налични данни за 2024 г. затвърждават тенденцията: делът на младите хора до 17 г. е 17,1%, а на лицата над 65 г. — 24%. Така за периода от началото на воденето на статистиката до днес относителният дял на възрастните над 65 г. нараства от 9% до 24%, а делът на 0–17-годишните намалява от 27,5% до 17,1%. Тези промени са очертани в статистическите данни и показват ясно променящата се възрастова структура на населението в страната.