При годишна инфлация от 3,3% и в навечерието на първия Великден в евро, потребителите са изправени пред 15–20% по-скъпа празнична трапеза спрямо 2025 г., посочват експертите от САПИ. Най-голямо поскъпване се регистрира при агнешкото месо — средната национална цена достигна 16,10 евро за килограм, като бутът е средно 16,65 евро/кг (+5%), а плешката — 15,71 евро/кг (+6%). Регионалните разлики са значителни: в Перник цената е около 13,20 евро/кг, докато в Пазарджик и Пловдив надхвърля 20 евро/кг. Националната овцевъдна асоциация предупреди за дефицит от около 70 000 агнета и посочи, че приблизително 20 000 семейства няма да могат да сложат родно агнешко на празничната трапеза.
При другите меса и яйца измененията са по-умерени. Свинското остана стабилно — бут без кост средно 6,64 евро/кг, врат без кост 7,95 евро/кг, като се наблюдават регионални колебания: в Разград и Силистра бутът е около 6,15 евро/кг, а в Северозападна България (Видин, Враца, Монтана) цените достигат 7,30–7,60 евро/кг. Сухите колбаси поскъпнаха с 8% до 18,37 евро/кг, докато пилешкото месо се запази около 4,29–4,37 евро/кг, а охладеното пилешко филе е средно 8,42 евро/кг. Яйцата клас M са по 0,29 евро за брой (+2%), клас L — 0,31 евро, а биологичните M достигат 0,53 евро (+4%). „Пазарът е добре обезпечен с българско производство“, посочи Съюзът на птицевъдите и добави, че поскъпването е част от общоевропейска тенденция, свързана с по-хуманни методи и намалено производство в някои западни държави.
Млечната категория отчита смесени сигнали, при които цените на дребно остават слабо променени, но очакванията са за нови движения. Прясното краве мляко в бутилка се търгува средно по 1,65 евро/л, в тетрапак — 1,60 евро/л, а 3,2–3,8% мляко — 1,70 евро/л. Киселото мляко 400 г е около 0,68 евро (+1%), биологичното (БДС) — 0,89 евро (+4%). Вакуумираното краве сирене е средно 11,03 евро/кг, кашкавал „Витоша“ — 11,08 евро/кг (голяма пита) и 13,15 евро/кг (вакуумиран), а вакуумираното овче сирене — 15,98 евро/кг. Сиренето в опаковка 400 г нарасна с 20% до 4,82 евро за брой. Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите сигнализира: „Въпреки временния спад в цените на суровините, крайните потребители трудно усещат облекчение“, и се очаква ново поскъпване.
В категорията на варива, брашно и хляб преобладава стабилност, докато при плодове и зеленчуци се наблюдава ясно раздвояване поради сезонния преход и предпразничното търсене. Захарта е 1,20 евро/кг, оризът 2,37 евро/кг, зрелият фасул 3,05 евро/кг (-2%), лещата 2,79 евро/кг (-4%). Брашно тип 500 — 0,93 евро/кг, олио — 1,77 евро/л (+1%). Белият хляб е средно 1,69 евро/кг; в Североизточна България хлябът е по-евтин — около 1,37 евро/кг, докато столичният район и Северозападът поддържат по-високи нива. Оранжерийните домати поскъпнаха с 25% до 3,27 евро/кг, краставиците — 3,75 евро/кг, чесънът — 5,31 евро/кг, ябълките — 1,83 евро/кг (+9%), а зелето отбеляза сезонен спад от 41% до 0,70 евро/кг. Четиринадесетата седмица потвърди устойчива регионална структура: Южна, Югоизточна и Черноморската област предлагат по-ниски цени при много продукти от животински произход, докато Северозападът и столичният район остават по-скъпи.