Новото правителство на България обяви, че ще прекрати доставките на оръжие за Украйна, съобщиха международни медии след вчерашната пресконференция на министъра на отбраната Димитър Стоянов. На брифинга бяха представени приоритетите на кабинета и съставът му; решението за спиране на военните доставки беше посочено като част от новата позиция по външната политика. Ограничен отзвук на тази новина бе отбелязан в западни издания, които цитираха думите на министъра и акцентите от представянето на приоритетите.
Според публикации в чуждестранни медии, ходът противоречи на усилията на ЕС да окаже натиск върху Русия с цел прекратяване на войната. В материала бе припомнено, че след началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. България е одобрила 13 пакета помощ за Киев. Новият премиер, смятан за по-благосклонен към позициите на Русия, Румен Радев, спечели парламентарните избори през април и е цитиран в изданията с оценка, че украинската кауза е „обречена“, което бе посочено като част от мотивацията за промяната в политиката.
Румен Радев, бивш пилот на изтребител, многократно е изтъквал военния си опит при аргументирането на необходимостта от преговори за мир с Русия; през май той изрази мнение, че ЕС трябва да поеме инициатива за провеждане на мирни преговори. Въпреки по-благосклонната към Москва линия на новото правителство, тя засега се въздържа от пряка конфронтация с Брюксел по въпроса за Украйна, става ясно от анализите на международните медии. Отбелязано бе и че България е сред най-големите производители в ЕС на снаряди по съветски стандарт, които бяха важни за украинските сили в първата фаза на конфликта.
В исторически план Радев е изразявал скептицизъм към военната помощ за Киев и в миналото е призовавал за премахване на санкциите срещу Русия, като аргументирал това с икономическите щети за европейските държави. Въпреки първоначалното официално противопоставяне на пряка помощ след 2022 г., произведени в България боеприпаси стигнаха до Украйна чрез износ за други европейски страни; общо 13 пакета помощ бяха одобрени, като техният обем и стойност не бяха оповестени публично. Отразяването в украински и руски издания бе често на базата на акцентите от западните публикации, а не на собствени разсъждения по темата.