Фирмата ПИМК, собственост на Илиян Филипов, е завела иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро срещу издателя на TrafficNews и лично срещу главния редактор на изданието. По жалба на ПИМК бяха запорирани сметките на издателството – „Трафик Бул“, както и личната сметка на главния редактор Парашкева Иванова. В процеса са наложени два запора, а частен съдебен изпълнител е направил обезпечения на обща стойност 60 000 евро.
Материалът, който е предизвикал претенциите, разглеждаше теми като обществените поръчки, използването на общински паркинги и спорни концесии в Пловдив. В текста се посочва, че ПИМК системно обжалва санкции, наложени от АПИ, и че компанията има активна съдебна практика във ВАС. В исковата молба фирмата не отрича описаните факти, но ги квалифицира като „упражняване на процесуални права“, докато медията защитава публикацията като журналистически анализ.
Преди около година Филипов публикува „официална позиция“ във фейсбук, в която са отправени обвинения към TrafficNews и едно от собствениците на охранителната фирма Трафик СОТ. Тези постове бяха качени на фирмената страница и в сайтове, където ПИМК има реклами, но по-късно бяха свалени. В съдебните производства адвокатите на ПИМК представят твърдението, че Филипов не е ползвал личния си профил и че администраторите от IT отдела са публикували позициите; това беше оспорено от страната, която е документирала и нотариално заверила публикациите.
Адвокатите на издателя съобщават, че са получили предложение делата да бъдат оттеглени срещу гаранция TrafficNews да преустанови критични материали за бизнесмена; предложението е било отказано. Изданието планира да сезира български и европейски организации във връзка с това, което определя като злоупотреба с правосъдие и опит за установяване на цензура.
В контекста на възникналия спор се посочват и по-широки проблеми – отчетен е случай на „благодетелстване“ срещу 3 000 евро за стадион „Христо Ботев“, за който се посочва, че пловдивчани са платили 50 милиона евро, както и чакащи суми от около 400 000 евро от двата футболни клуба по отношение на наеми и търговски площи. В публичния дебат попадат и данни за 64 SLAPP дела у нас през последните 23 години, цитирани в доклад на Антикорупционният фонд и АЕЖ „Цената на свободното слово“. Адв. Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“ е посочил, че подобни дела могат да имат дълготрайни психологически и финансови последици за журналисти.
Отбелязано е и, че през май 2024 г. Европейският съюз прие анти-SLAPP директива, а държавите членки имаха срок до май 2026 г. за нейното транспониране; крайният срок изтече на 7 май, но директивата все още не е транспонирана в българското законодателство според изложеното в материалите по делото. Всяка от страните продължава процесуалните си действия, като случаят остава в съдебна фаза и е предмет на предстоящи правни и обществено-политически реакции.