Правителството одобри промени в Кодекса на труда, с които бе регламентиран нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Формулата, разработена през август съвместно със социалните партньори, бе тема на обсъждане в предаването на Нова телевизия, където участваха зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева и председателят на Синдиката на административните служители „Подкрепа“ Кремена Атанасова. Макар механизмът вече да е приет официално, представителите на бизнеса и на синдикатите изразяват различни очаквания за ефекта му върху доходите и бюджетните приходи.
От позицията на работодателите акцентът е върху начина на определяне на размера, а не само върху абсолютната стойност на минималната заплата. Мария Минчева определи като положително постигането на съгласие по механизма тази година и изрази надежда, че в следващите години ще се натрупат достатъчно статистически данни, които ще позволят процесът на повишаване на доходите да бъде по-предвидим. Тя посочи и необходимостта от административна реформа, като добави, че тя не трябва да засегне структури, които пряко обслужват гражданите и бизнеса. „Важно е как се стига до размера“, заяви Минчева.
Позицията на синдикатите е по-различна и по-остра относно очаквания ефект от новата формула. Кремена Атанасова припомни, че до момента имаше правила, според които минималната заплата трябва да бъде 50% от средната заплата, и предупреди, че новият механизъм ще доведе до по-нисък размер. По нейните изчисления при новия подход максималната минимална заплата се очертава около 670 евро, докато при досегашния подход тя би трябвало да достигне около 690 евро. Атанасова също настоя за промяна в данъчната система, включително за въведение на прогресивно подоходно облагане и прогресивно данъчно облагане на бизнеса.
Освен различията по самия механизъм, синдикатите и работодателите са в противоречие и по въпроса за приходите и разходите на държавата. Атанасова посочи, че според тях бизнесът в страната плаща ниски данъци и че възможностите за допълнително ограничаване на доходите и разходите на хората са почти изчерпани; тя определи промяната в данъчната система като ключова мярка за увеличаване на бюджетните приходи. В същото време работодателите настояват за административни реформи, които да повишат ефективността, без да нарушават обслужването на гражданите. Така дебатът остава открит както по методиката за определяне на минималната заплата, така и по мерките за данъчното и бюджетно управление.