Дилян Манолов, 29-годишен психолог и творец от Пловдив, откри първата си самостоятелна изложба „Фотография без зрение“ в Центъра по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив в рамките на инициативата „Европейска нощ на учените“. Експозицията включва 20 фотографии, вдъхновени от градския живот в Пловдив, както и кадри от езерото Изео, Созопол и Югоизточна Швейцария. Авторът работи с теми, които показват различни аспекти на пространство и движение, като възприемането им е пренесено чрез сетивата и обработката на изображенията.
Манолов губи зрението си на 14 години. Преди това е учил в школата по рисуване на Боряна Краевска, а на 16 години започва обучение по актьорско майсторство. Шест години по-късно започва да се занимава с фотография под наставничеството на българо-колумбийския фотограф Алберто Стайков. По-късно завършва психология в Пловдив. За него фотографията се оказва по-достъпна форма на изкуство в сравнение с рисуването и му дава възможност да продължи да мисли визуално и да изследва местата и хората около себе си.
При заснемането на кадрите Манолов разчита на описания и впечатления от зрящи приятели, познати и роднини, както и на специализирани приложения като „Be My Eyes“. Заместник-председателят на Комисията по образование в Общинския съвет на Пловдив д-р Борислав Матеев присъства на откриването и подчерта значението на инициативи, които включват хора с увреждания в културния живот. „Незрящата фотография звучи екзотично, но тя е най-пряката връзка между нашия визуален свят и света, който предаваме на незрящите хора“, каза Матеев и отбеляза, че зад фотографиите стои и сензорно преживяване, а авторът „се е справил отлично“.
След заснемането идва етапът на обработка, в който Манолов вгражда собствените си усещания към местата и хората. Този подход е описван от автора като сензорен импресионизъм — първоначално работи с отблясъци и сянка, по-късно се насочва към природни пейзажи, привлечен от хармонията и завършеността. По време на пандемията фокусът му се измества към човека и движението, а от 2024 г. вниманието му е насочено към градския живот и привидно тривиалните сцени, които придобиват нов смисъл при друга перспектива. Изложбата поставя въпроса какво означава „видимо“ и дали това е единствената възможна версия на света.