Болестта на Паркинсон се среща относително рядко — между 100 и 200 на 100 000 души, и най-често засяга хора на възраст между 50 и 60 години, посочи неврологът и доктор на медицинските науки Генадий Жданов. При около 10% от пациентите диагнозата се поставя преди 40-ата година, а в последните години се отчита плавно увеличение на дела на „младите“ болни. Според Жданов редица ранни признаци — промени в обонянието, повтарящи се депресивни състояния, проблеми със съня, смущения в храносмилането и намалена активност — могат да предвещават развитие на заболяването.
Неврологът обясни, че зад клиничната картина стоят необратими промени в мозъчните клетки, които водят до постепенно намаляване на нивото на допамин. „Този хормон е отговорен за координацията на мозъка и цялата нервна система“, посочи той, като отбеляза, че спадът на допамина обяснява както ранните вегетативни симптоми, така и по-късните моторни нарушения. В текста на експерта бе подчертана необходимостта да се обръща внимание на предвестниците, тъй като те могат да улеснят поставянето на правилна диагноза в ранен етап.
С напредване на болестта се наблюдават характерни двигателни нарушения: скованост и забавени движения на ръцете и краката, тремор на крайниците и главата, както и нарушение на походката — т.нар. „бъркане“, посочи Жданов. Намалява и изразителността на лицето, появяват се колебания в настроението с редуващи се периоди на депресия и апатия, а сънят често е нарушен — с дневна сънливост, чести събуждания и говорене насън. Паметта също може да бъде засегната, а при липса на ефективно лечение в бъдеще е възможна загуба на физическа активност и на умствени способности, предупреди специалистът.
Ефективността на терапията според Жданов зависи от навременното начало на медикаментите и от правилната диагноза. Основната цел на лечението е да се забави разрушаването на мозъчните клетки и, когато е възможно, да се повиши нивото на допамин в организма. Освен медикаментозна терапия на пациентите се препоръчват редовна физическа активност, добър сън и рационално хранене като допълнителни мерки за поддържане на състоянието.
За синтеза на допамин е необходима аминокиселината тирозин, отбеляза експертът, и изброи храни с високо съдържание на тирозин: ядки (орехи, бадеми), авокадо и плодове като банани, ягоди, диня и ябълки. Овесени ядки, сусам, тиквени семки, боб, цвекло, мляко, черен шоколад и растителни зеленчуци също присъстват в препоръчаната диета. Жданов подчерта значението на физическата активност — йога, дълги разходки, плуване, танци и колоездене — както и на добрия сън, който подпомага поддържането на допаминовите нива. „За да получите достатъчно и максимално полезен сън, трябва да си лягате не по-късно от 23 часа, а в идеалния случай между 20 и 22 часа“, заключи неврологът.