На 2 април в православната традиция се отбелязва паметта на Свети Тит Чудотворец. Народните представи, свързани с празника, сочат, че определени действия в този ден могат да донесат материален успех през годината. Често препоръчваните практики включват да се поддържа добро настроение, да се изтупат възглавниците и одеялата и да се сложи чисто спално бельо за здрав сън. Сред обичаите е и даването на част от печалбата за благотворителност или в църквата — жест, който се смята за благоприятен за финансите в следващите месеци. Денят попада във Великия пост и традициите са обвързани с нравствените изисквания на постен режим.
В народните поверия на този ден са записани и множество забрани и поличби. На Свети Тит не се одобрява тъгата и плачът — вярва се, че те привличат неприятности, затова е препоръчително настроението да се пази. Семейните спорове се разглеждат като рисков фактор за раздяла между съпрузите, а отказът да се даде милостиня през този ден се смята за довеждащ до недоимък. Търговците се посъветват да избягват мързела и лошото настроение, защото това може да повлияе на печалбите. Църквата от своя страна не одобрява мързела, лъжата, завистта и унынието като поведение, несъвместимо с деня.
Историческите сведения за Свети Тит сочат, че е живял през VIII–IX век и в стария календар е почитан на 15 април. Тит влязъл в монашеския живот в младостта си и станал монах в Студийския манастир край Константинопол. Описван е като трудолюбив, кротък и благочестив, поради което бил ръкоположен за свещеник и бил известен с дарбата на чудеса. Когато започнали гоненията срещу християните, той се изправил в тяхна защита. Според преданието Свети Тит доживял до дълбока старост, а неговата памет и свързаните с нея народни обичаи се съхраняват и до днес.