Днес, 15 септември, в много училища отново прозвъня първият звънец на учебната година, а за някои той бележи и настъпването на последната им година като ученици. По време на празничните ритуали в Пловдив родители и ученици коментираха бъдещите стъпки към самостоятелен живот. „Кога изкласи не знам. Това е последната му година безгрижен живот. Надявам се училището да е дало солидна основа за неговата самостоятелност“, каза майката на дванадесетокласник Валерия Иванова. Същевременно новите данни на Евростат показват големи различия в това кога младите поемат към собствено домакинство.
За 2025 г. бе отчетено, че средната възраст за напускане на родителския дом в Европейския съюз е 26.3 години, което представлява леко увеличение спрямо 26.2 години през 2024 г. Показателят остава относително стабилен от 2002 г. насам, около прага от 26 години. В България този праг бе установен на 27.9 години, което поставя страната над средното равнище за ЕС. По-висока средна възраст е регистрирана в Северна Македония (30.7 г.), Сърбия (30.1 г.) и Гърция (30.9 г.), докато в Румъния тя е 27.4 г. Централноевропейски държави като Чехия (25.8 г.) и Австрия (25.2 г.) показват по-ранно напускане на дома.
Картата на поведението спрямо семейния дом очертава два основни модела. В скандинавските и балтийските държави младите хора започват самостоятелен живот рано — пример е Финландия с 21.3 години, а в Дания, Естония, Литва и Норвегия средната възраст за напускане е под 23 години. На противоположния полюс се нареждат Южна и Югоизточна Европа, където средната възраст често надхвърля 30 години; най-висока в ЕС е Хърватия с 31.5 години, следвана от страни като Гърция, Словакия, Испания и Италия. Данните са базирани на Наблюдението на работната сила в ЕС (EU-LFS), като показателят изчислява вероятността за напускане за всяка възраст от 15 до 34 години и дава възрастта, при която 50% вече не живеят с родителите си.
Изследването подчертава, че заетостта е ключов фактор за напускането на семейния дом. През 2025 г. коефициентът на заетост сред 20–29-годишните в ЕС бе 65.5%, докато в България той остана значително по-нисък — 52.7%. В държавите с ранно отделяне, като Нидерландия (23.4 г.), Дания (21.8 г.), Германия (24.1 г.) и Швеция (23.1 г.), нивата на младежка заетост са над средното за Съюза. Обратно, страни с по-висока възраст на напускане регистрират по-ниска младежка заетост. Освен това бе установено, че видът на образованието влияе силно: в ЕС младежите с професионално средно образование имат заетост 73.9%, спрямо 47.4% при завършилите общо средно и 51.5% при тези с основно или по-ниско образование. В България тази разлика е по-изразена — 60.8% заетост сред професионално обучените и 28.9% сред най-ниско образованите, което ограничава възможностите за ранно отделяне от родителския дом.