На Велики петък в редица български храмове вярващи се събраха, за да почетат страданията, разпъването, смъртта и погребението на Иисус Христос. В митрополитския храм „Света Неделя“ в София беше отслужено последованието за Царските часове и бе изнесена светата плащаница от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. Той призова миряните да посветят деня на молитва и благодарност, да оставят настрана житейските грижи и страсти и да се поклонят пред Кръста, като подчерта духовното значение на разпятието за християнския живот.
В катедралния храм-паметник „Успение Богородично“ във Варна Варненският и Великопреславски митрополит Йоан посочи, че кръстът, тайнството на смъртта и Възкресението са начало и край, „алфата и омегата“ на живота на Църквата и на личния живот на вярващите. В Доростолската епархия Доростолският митрополит Яков определи Разпети петък като ден на тишина, когато човек остава насаме със своята вяра и със значението на жертвата, която е в основата на християнството. В Стара Загора последованието с изнасяне на плащаницата беше извършено в митрополитския храм „Св. Димитър“ от Старозагорския митрополит Киприан заедно със свещеници от епархията.
В столичния квартал „Райково“ в църквата „Св. Неделя“ Смоленският епископ Висарион отслужи службата, където кандилото с благодатния огън гори непрекъснато повече от 11 години. В Габровска духовна околия архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев отбеляза, че на Разпети петък вярващите застават пред кръста „не като външни наблюдатели, а като съучастници“ в жертвата, която разкрива същността на любовта. В храма „Св. Троица“ в Добрич отец Велико определи деня като „ден на смирение, в който започва нашето спасение“, а в Кърджали отец Петър Гарена заяви, че преминаването под плащаницата е преминаване през страданията.
В катедралния храм „Свето Успение Богородично“ в Пазарджик миряни също се поклониха пред Христовата плащаница; службата там беше водена от архиерейския наместник Боян Кочев. В различните епархии изнасянето на плащаницата и службите на Царските часове бяха използвани като повод за общо съзерцание и молитвено участие, като вярващите бяха подканени към смирение, благодарност и размисъл върху значението на страданията и възкресението в християнската вяра.