Министерството на икономиката е публикувало за обществено обсъждане проект за централен електронен регистър, който да проследява в реално време движението и стойностите на хранителни продукти по веригата до щанда в магазина. Целта на мярката е да увеличи прозрачността в доставките, да пресече нелоялни търговски практики и да ограничи необоснованото оскъпяване на основни стоки. Проектът предвижда автоматизирана обработка на данни и използване на алгоритми и изкуствен интелект за идентификация на ценови аномалии и други рискове, като системата ще подава сигнали до компетентните институции за последващи проверки.
В предложението е включен списък с основни продукти от потребителската кошница, които ще бъдат обект на наблюдение — сред тях хляб „Добруджа“, прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, пилешко и свинско месо, домати, краставици, олио, захар, яйца, брашно, ориз, боб, леща и слънчогледово олио. Вносителите на проекта посочват, че веригите за доставки страдат от структурни дисбаланси, включително между доставчици и купувачи със значима пазарна сила. Системата е замислена така, че държавните органи да преминат от формален към реално-икономически подход при контрола на пазара, като се следят не само явни нарушения, но и по-сложни икономически практики, които вредят на конкуренцията и потребителите.
По замисъла на наредбата в регистъра ще се записва движението на стоки, количествата и ценовите параметри, както и подробни данни за доставни цени, надценки, включени разходи и чиста печалба за конкретните артикули. Задължени да подават информация по електронен път ще бъдат първите пуснати на пазара оператори — производители, преработватели и вносители, търговците на едро и големите търговци на дребно с годишен оборот над 50 милиона евро. Данните трябва да отговарят на придружаващите счетоводни, складови, транспортни и митнически документи; информацията се въвежда в регистъра до 72 часа от фактическото движение или предлагане и корекции могат да се правят в рамките на същия срок.
Събраните данни ще се анализират автоматизирано и чрез AI, който ще генерира ранни предупреждения за пазарни деформации, данъчни, санитарни и митнически рискове и индикатори за нелоялни търговски практики. Системата ще изпраща автоматични съобщения до съответните институции — КЗК, БАБХ, НАП, Агенция „Митници“ и други, които да предприемат целенасочени проверки. Ползването на регистъра няма да бъде таксувано, а проектът не предвижда нови административни режими; при неподаване, забавяне или подаване на невярна информация са предвидени строги санкции, включително имуществени наказания и проценти от оборота при системни нарушения.
Наред с регистъра в същия пакет са предложени и две методики за контрол на цените — оценка на икономическата обоснованост на повишенията и определяне на „справедлива стойност“ за базови стоки при вериги с оборот над 25 млн. евро. Тази „справедлива стойност“ ще комбинира локална себестойност и европейски ценови паритет; отклонение над 10% от нея ще служи като сигнал за целенасочен мониторинг и проверки. Обществените консултации по проекта са отворени до 18 септември 2026 г.; в едномесечен срок след приемане ще бъде изготвено техническото задание за платформата, а датата за пускане в експлоатация ще бъде определена със заповед на министъра. В средносрочен план се очаква системата да защити потребителите и производителите и да намали административната тежест чрез централизация на данните.