Великденската трапеза в българската традиция има ритуален характер и надхвърля обичайното събиране около храната. На масата задължително присъстват боядисани яйца, козунак, основно месо и пролетни зелении, а подредбата и предметите около тях носят смисъл. Боядисването на яйцата се извършва обикновено на Велики четвъртък или Велика събота и е сред най-разпознаваемите обичаи. Трапезата се възприема не само като повод за споделяне на храна, но и като начин да се изразят благодарност, надежда и вяра в новото начало и благополучие на дома.
Яйцето е ключов символ на празника и вярванията около него са обширни. Червеният цвят често се свързва с кръвта на Христос и с възраждането на живота, а първото боядисано яйце се пази до следващия Великден, поставено край икона като знак за закрила и здраве. След изтичане на годината то се заравя или се пуска в течаща вода. На самия празничен обяд традиционно се провежда „борене“ с яйца, при което победителят се смята за носител на здраве и късмет през годината — практиката символизира победата на живота над смъртта.
Козунакът и агнешкото имат централно място и отделни символни значения. Козунакът се възприема като свещен хляб, свързан с Тайната вечеря; приготвянето му традиционно е било съпътствано от пост, молитва и внимание, често от най-възрастната жена в семейството, като се избягвало изхвърлянето на трохи. Агнешкото е основното ястие и символизира Божия агнец и жертвата. На трапезата също присъстват пролетни зеленчуци и ястия с коприва, лапад или спанак, както и елементи със специално значение — свещ в центъра като символ на Възкресението, сол за защита, вода за пречистване и червено вино, което напомня за тайнството на причастието. Заедно те правят великденската трапеза и духовно преживяване, и семейна традиция.