Днес служебният министър-председател Андрей Гюров обяви намерение да бъдат изтеглени 1,4 млрд. евро от Българската банка за развитие (ББР). В изявление той описа средствата като „прашасват“ в „банката-касичка на модела Борисов–Пеевски“ и обеща парите да бъдат „върнати на данъкоплатците“. От своя страна ББР реагира, че процедурата по намаляване на капитала и освобождаване на тези средства би отнела месеци и би изисквала съгласие на всички кредитори на банката, включително Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа и KfW.
В позицията на ББР се посочва, че при стартиране на такава процедура средствата няма да могат да се използват нито от самата банка, нито от правителството в хода на процеса. Банката предупреди за риск от административно замразяване на ресурсите за продължителен период. Сред конкретно изтъкнатите опасности са възможни ограничения при разплащанията по инвестиционни програми на общините, намаляване на възможностите за антикризисни мерки и риск за текущи и бъдещи международни проекти и програми.
ББР посочи и конкретни суми и механизми, които могат да бъдат засегнати. Споменати бяха 246,6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост за обновяване на жилищни сгради, както и бъдещо финансиране по директни програми на Европейската комисия, включително инструмент за бизнеса до 1,2 млрд. евро в партньорство с търговски банки. В позицията бе изтъкнато, че евентуалното ограничаване на капацитета на ББР може да възпрепятства реализирането на тези инициативи и да доведе до забавяне на плащанията към бенефициенти.
От документа на банката следва още, че служебното правителство до момента не е възложило със свой акт нито една държавна програма или проект за изпълнение от ББР. Тоест инструментите, с които кабинетът разполага, не са били използвани преди да се обяви решението за изтегляне на капитала. Този факт бе изтъкнат като елемент на управленска нелогичност в официалните позиции, като бе посочено, че това поражда въпроси за целите и мотивацията на хода.
В допълнение към финансовите аргументи, вниманието беше обърнато и към публичните изяви на Гюров. Във видео, свързано с Борислав Сарафов, бе констатирано нескопосано четене от атуокюто, а в съдържанието му той употреби изрази като „нови и стари политици“, „кафяви медии“, „шпицкоманди“, „мрежи от зависимости“ и „прегрупиране“, когато „някой се обади“. Тези елементи бяха представени като отклонение от очаквания тон на временен кабинет, чиято основна задача е да осигури нормален преход, и като фактор, който би могъл да повлияе на възприемането на решението за 1,4 млрд. евро.