Финансовият министър Гълъб Донев обяви пред медиите след редовно заседание на Министерския съвет, че при запазване на действащите политики дефицитът за страната достига 7,4% — равнява се на над 1,5 млрд. евро. Към това според министъра се прибавят още 2,2 млрд. лева разходи, които са фактурирани, но не са платени. Той описа тези суми като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които стават видими едва сега и са фактор за влошените фискални параметри. Донев изказа притеснение от наближаващата процедура при свръхдефицит, която Европейската комисия може да обяви в доклада си по Европейския семестър.
Според министъра голяма част от неплатените задължения са били отлагани през 2024, 2025 и 2026 година и бяха „извадени на показ“ след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май 2026 г. До 30 април служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишния доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025–2028 г., но това не бе направено. „Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи“, посочи Донев, и предупреди, че Комисията разполага единствено с данни за 2025 г., върху които ще базира прогнозите си за 2026 и 2027 г.
От посочените 2,2 млрд. лева в разчетите влизат фактурирани, но неплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и инвестиции на общините, включени в Закона за държавния бюджет. Донев допълни, че през 2025 г. са били използвани също така авансово предвидими приходи, включително чрез изземване на междинен дивидент от държавни търговски дружества — около 560 млн. лева. Това според него е изтегляне на приходи напред, което лишава настоящия бюджет от възможността да разчита на тези средства за 2026 г. В изказването бяха посочени и структурни причини: ръст на разходи за заплати, социални плащания и компенсации без осигурени източници на дългосрочно финансиране.
Донев отчете още, че бюджетните проблеми са задълбочени от непоследователна инвестиционна политика, неефективно управление на публични средства, непрозрачни обществени поръчки и проблеми с контрола върху разходите. Политическата нестабилност и честите смени на правителства също допринасят за липса на приемственост в приоритетите. „В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят трудните и отговорните решения“, каза министърът и информира, че предстоят срещи с национално представителни работодателски и синдикални организации, както и с браншови представители, за да се обсъди и предприеме консолидация на разходите и ограничаване на дефицита до приемливи параметри.