Хиляди вярващи от цялата страна се събраха по традиция на втория ден от Великден – Светли понеделник, в Бачковския манастир, за да участват в литийно шествие с чудотворната икона на света Богородица. Мнозина са нощували близо до обителта, а още от ранни часове автомобили от различни краища изпълниха паркинга пред манастира. След кратка литургия иконата бе изнесена на ръце и тръгна към местността Клувията. Вярващи заявиха, че докосването до светинята и извървяването на близо петкилометровия маршрут носят прошка, изцеление, здраве и късмет; сред участниците е и Анна Димитрова, която идва със семейството си от години и свързва присъствието с грижа и благословия.
Много семейства с малки деца се включиха в процесията рано сутринта, а част от вярващите не успяха да се поклонят пред иконата в храма, тъй като шествието започна точно в 8:00 часа. За опазване на оригиналната творба от години в шествието се използва репродукция. Игуменът на Бачковския манастир, епископ Сионий, поведе процесията и я определи като особено благодатна и радостна за обителта: „Този празник е особено благодатен и радостен за светата ни обител, тъй като днес на Светли понеделник занасяме иконата — чудотворна и благодатна — до мястото, където тя е била скрита повече от 160 години.“ Процесията бе обявена да пристигне в Клувията около 12:00 часа, а връщането се очаква след 15:00 часа.
Иконата на света Богородица е най-голямата светиня на Бачковския манастир и според преданието е творба на св. апостол и евангелист Лука. Първите свидетелства за нея в обителта датират от началото на XIV век; едни източници посочват, че е била подарена от грузинските братя Игнатий и Атанасий, а други предават легенда, че иконата „прелетяла“ от грузински манастир и се приземила в местността Клувията. Разказът за пристигането включва двама пастири — брат и сестра — които видели негаснещи пламъци и така била известена за появата на светинята.
Според преданието, след като иконата била поставена в църквата „Св. Богородица“, мястото ѝ сутрин било празно и тя се оказвала отново в Клувията; това се повтаряло няколко пъти, докато св. Богородица не се явила в съня на един от монасите и помолила да ѝ бъде отредено специално място вдясно при входа на храма и ежегодно да я отвеждат до старото ѝ място на втория ден от Великден. Така се установил обичаят на литийното шествие, който се спазва и до днес и се предава на новите поколения.