Близо 3000 лекарства изчезнаха от пазара в България

Около 3000 медикамента са напуснали аптечната мрежа в България в периода 2014–2022 г., посочи председателят на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV. Според него дефицитите не са уникален проблем за страната, а се наблюдават в целия Европейски съюз, но причините варират значително в зависимост от това дали става дума за скъпи иновативни лекарства или за масови генерични продукти, на които се разчита при хронични заболявания.

При скъпите иновативни медикаменти основният фактор за липсите е паралелната търговия в рамките на общия европейски пазар. Тъй като цените у нас са сред най-ниските в ЕС, търговци купуват от българския пазар и изнасят към държави с по-високи нива на ценообразуване. „Когато става въпрос за скъпоструващи иновативни медикаменти, основният проблем за липсите е свързан със свободното движение на стоки и услуги или така наречената паралелна търговия в рамките на Европейския съюз. Нещо, което е напълно нормално и законно“, заяви Николай Хаджидончев.

За генеричните лекарства, използвани масово от пациенти, причината за изтеглянията е икономическа нерентабилност, подчерта експертът. Държавните регулации държат крайните цени на нива, които не покриват разходите на производителите, а след пандемията от COVID-19 разходите за активни субстанции, енергия и логистика значително са нараснали. „Последните години много медикаменти бяха изтеглени от пазара и основната причина за изтеглянето им е нерентабилност. Цената, която е регулирана, е такава, че производителят или почти не печели, или е на загуба и затова взима решение да изтегли съответния медикамент“, каза той. „Не е нормално една опаковка антибиотик да е на цената на едно кафе“, добави Хаджидончев.

Оттеглянето на производители води до концентрация при редица критични лекарства и повишава риска от прекъсване на доставките при производствени или качествени инциденти. „Стигна се дотам, че за много критично важни медикаменти остана един производител. И когато се случи производствен или качествен проблем за този производител, става така, че медикаментът го няма“, предупреди експертът и призова държавата да гарантира наличието на повече от един доставчик за основните терапевтични групи. Разликите в цените между държавите се дължат на мащаба на пазара, регулаторните рамки, конкуренцията, търговската политика на корпорациите и на това дали продуктът е внос или местно производство.

В страната контролът обхваща както лекарствата по рецепта, така и част от свободно продаваните медикаменти, където се регулират надценки и търговски отстъпки в аптеките. По отношение на предстоящите проверки от Комисията за защита на потребителите (КЗП) браншът е посочил, че няма притеснения. Българската фармацевтична индустрия оказва ограничителен ефект върху кризата — според асоциацията около 10% от всички заети в производството на генерични лекарства в ЕС работят в български предприятия. „Липси има в целия Европейски съюз и в световен мащаб. Много от западноевропейските държави говорят за много по-сериозни липси, отколкото в България“, заключи Николай Хаджидончев.