На 20 декември всяка година България отбелязва Игнажден, който е важен зимен празник и символизира началото на новата година според народния календар. Празникът съвпада с деня, в който църквата почита свети Игнатий Богоносец, ученик на апостол Йоан Богослов.
Игнажден е ден, в който се вярва, че се определя каква ще бъде годината за домакинството. Празникът отбелязва и началото на празничния период, водещ към Коледа. Традиционно на трапезата за вечерята се поставят постни ястия, като рибата е позволена само в този ден по време на Коледния пост, след което е забранена до края на постите. Ястията трябва да са в нечетен брой, като обикновено се сервират варен боб, жито, царевица, ошав, кисело зеле и лук, а за празника се приготвя и специалната „игинашка питка“.
Преди вечерята, върху питката и жито се забожда свещ, която се запалва. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян и обикаля дома, молейки се за богата реколта през идната година. Обредът завършва с пожелание за високо и плодно житото през новата година. Суровото жито, орехите и пепелта от каденето се запазват, вярвайки, че те носят берекет. По време на вечерята никой не трябва да става от масата, за да не „избяга“ късметът.