На 4 декември православната църква почита Света Варвара, покровителка на починалите внезапно, без време да се покаят или причастят. Света Варвара е родена в аристократично езическо семейство и била известна със своята красота. Приела християнството, но баща ѝ, научил за решението ѝ, я осъдил на смърт. Тя била обезглавена по негова заповед, а според поверие, Божието възмездие засяга и баща ѝ, и управителя на града, които били поразени от мълния.
През VI век мощите на Света Варвара били пренесени в Константинопол. В България тя била почитана и като покровителка на болни деца, особено при заболявания като дребна шарка, поради което я наричали „Баба Шарка“. Според традицията на празника се раздават „къпани“ питки за здраве и се изпълняват обичаи като варене на боб и даване на зърна за ядене от децата. Празникът бил известен и като Женска Коледа, когато девойките пеят песни за здраве и предсказват бъдещето.
В българския фолклор се свързват обичаите на Света Варвара с празниците на Свети Сава и Свети Николай, като се казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.