Според преданието Света Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Известна с красотата, интелекта и образованието си, тя обявила, че ще се омъжи само за човек, който я превъзхожда по богатство, слава, мъдрост и красота. Нито един кандидат не успял да я впечатли. Майка ѝ, тайно християнка, я отвела при отшелник, който я въвел в християнската вяра.
Екатерина смело изправила пред императора, за да защити християните. С думите и убедителността си тя обърнала към вярата съпругата на императора и множество мъдреци, но това довело до тяхната екзекуция. Екатерина била хвърлена в затвора, където успяла да обърне още хора към християнството. Осъдена на смърт чрез мъчение с колело с шипове, тя докоснала инструмента и той се разпаднал. Накрая била обезглавена през 305 година.
Легендата разказва, че ангели отнесли тялото ѝ в Синай, където византийският император Юстиниан I основал манастир, запазен и до днес като културно и духовно наследство.
Главен символ на светицата е колелото с шипове, свързано с нейната мъченическа смърт.
В българската традиция Света Екатерина се почита на 24 ноември. В Южна България тя е закрилница на децата, особено срещу шарка. В Пловдивско жените раздават погачи и кравайчета, намазани с мед, за здраве. В Родопите светицата се почита срещу тежки болести, а в Странджа и сред преселниците от Беломорието денят се свързва с обреди за предпазване от мишки, известни като Миши празници.
Света Екатерина остава символ на мъдростта, вярата и покровителството в християнството и народните традиции.