Св. Анастасия живяла в Рим по време на ожесточените гонения на християните от император Деций. Тя била част от първата християнска общност за девици, създадена извън града, където група вярващи жени се оттеглили, за да посветят живота си на вярата в Христос и на служба към нуждаещите се. Община от благочестиви жени се сформирала под ръководството на мъдрата и набожна София. Тя, вдъхновена от християнските добродетели, предала на сестрите знанията и стремежа си към вярата и благочестието. Към тази общност била приютена и малката Анастасия, останала сираче едва на тригодишна възраст. За нея София бързо станала втора майка и духовен наставник, който я учел на смирение, вяра и благородство.
С времето Анастасия се откроила със своята кротост, дълбока вяра и посветеност към помощ на бедните и нуждаещите се. Нейният живот в служба на околните и на Бога вдъхновявал всички в общността. Посветена на молитва и безкористни грижи за страдащите, Анастасия била обичана и уважавана, но скоро привлякла и вниманието на езическите власти.
По време на гоненията срещу християните, наредени от император Деций, групи фанатизирани езичници издирвали вярващи в Христос и донасяли на властите. Анастасия била заловена и подложена на жестоки мъчения, като я принуждавали да се откаже от вярата си. Въпреки страданията тя останала непоколебима и с твърдост отстоявала убежденията си, свидетелствайки за вярата си пред мъчителите.
Нейният живот завършил с мъченическа смърт чрез обезглавяване, но тя останала в спомените на сестрите си от обителта като символ на смелост и безрезервна отдаденост към християнството. Света София и другите жени от общността погребали Анастасия с дълбока почит, като запазили спомена за нея като пример за истинска християнска вяра и любов към ближния.