Проф. д-р Елена Кантарева‑Дечева бе пенсионирана и вече не изпълнява функциите на директор на Общинския институт „Старинен Пловдив“. Решението предизвика оживление в културните среди в града под тепетата. Сред основните ѝ постижения се посочват възстановяването и социализацията на Малката и Епископската базилики на Филипопол, които бяха превърнати в политематични пространства с изложби, събития и посещения. Епископската базилика бе най-големият проект при нейното ръководство: над 2000 квадратни метра късноантични мозайки бяха реставрирани на две нива, а комплексът стана един от най-посещаваните обекти в института. Проектът бе реализиран в партньорство между Община Пловдив и Фондация „Америка за България“.
В работата си като експерт и директор Кантарева‑Дечева бе свързвана с приоритет към новите археологически и музейни обекти, докато редица къщи, управлявани от института, останаха спорно обслужвани. По нейно време бяха ремонтирани къщите „Павлити“ и „Стамболян“, но други паметници предизвикаха критики за занемаряване — сред тях Балабановата къща и къща „Недкович“, чиято фасада бе поправена, но в помещенията бяха констатирани сериозни проблеми. След публикация на TrafficNews бе образувано спешно производство и Инспекторатът на Министерството на културата изпрати инспектори на оглед; бяха наложени предписания за конструктивно укрепване заради пукнатини по стените, през които се виждало навън.
Двата най-широко отразявани скандала при управлението ѝ започнаха с пожар в Пампоровата къща до Античния театър на 20 януари 2024 г. В резултат около 15 квадратни метра от покрива бяха унищожени, като се установи, че сградата не е била застрахована. Причината бе посочена като късо съединение в бойлер на втория етаж; къщата се ползва като гримьорна и обслужваща база основно през летния сезон. Вторият скандал касае нерегламентирани намеси по мозайките в Епископската базилика — върху екипа на института беше наложена Предварителна административна мярка, с която се забраняха каквито и да е дейности, които могат да увредят недвижимите културни ценности.
Разследвания и археологическа драма последваха откриването на мраморна глава на градската богиня закрилница на Филипопол, съобщена от археолозите в края на 2024 г. Бяха извършени действия с участието на Криминална полиция, ДАНС и инспектори от Министерството през април 2024 г. Директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов описа находката като „уникално произведение на античното изкуство, изработено от висококачествен мрамор“ и отбеляза, че изображенията са имали аналог само върху монети от времето на император Домициан; главата е датирана I–III в. и бе оценена на около 500 000 евро. Кантарева‑Дечева отрече обвиненията в нерегламентирани разкопки и укриване, като посочи, че обектът е бил заснет още през 2015 г., но част от проучвателите не били уведомени.
Политическите измерения на казуса бяха видими в призиви да се обособи отделен институт за Малката и Епископската базилики и „Ирини“, начело с Кантарева‑Дечева — идея, която достигна и до парламента. Министърът на културата Мариан Бачев изясни, че ресорният музей, компетентен за археологическия обект, е Регионалният археологически музей – Пловдив. Проф. Кантарева участваше активно в предизборната кампания на „Прогресивна България“ в Пловдив и бе отличена през май с Почетен знак на президента от вицепрезидента Илияна Йотова за принос в изкуството и културата. Причините за пенсионирането не бяха официално аргументирани, като остават предмет на обществено внимание, а приносът ѝ към наследството бе отбелязан от различни специалисти.