Президентът Илияна Йотова заяви, че конфликтът в Черно море вече не е само между Русия и Украйна и засяга всички държави в черноморския регион. Тя посочи, че България е поискала помощ от партньорите си в НАТО след поредната атака в морето и очаква конкретни предписания какви мерки могат да бъдат приложени. Йотова отбеляза, че има и други международни платформи — ЕС, ООН и ОССЕ — които са излезли със становища и че страната води активна дипломация на различни нива.
За инструмент за подпомагане при подобни инциденти президентът припомни, че е създадена стратегията „Източен страж“ в рамките на политиката за източния фланг на НАТО. Йотова коментира, че е важно да се очакват конкретни препоръки от там и да се координират усилията между алианса и други институции. По думите ѝ подготовката за преговори трябва да бъде възложена на професионални дипломати, а след това да се вземат политически решения, които да гарантират поне елементарно доверие между държавите.
Президентът подчерта, че е проведен набор от двустранни и многостранни консултации — сред тях среща на премиера Румен Радев с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, на която присъства и нейният колега Никушор Дан. Йотова допълни, че е разговаряла със председателя на Европейския съвет г-н Коща и е настояла темата Черно море да бъде разгледана на предстоящия съвет. Тя изрази надежда да се получи мандат или политическа рамка за водене на консултации с шестте крайбрежни държави: България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия.
По оперативни и технически въпроси президентът съобщи, че е поискана от Европейската агенция за морска безопасност техника за дълбоководни изследвания: „По моя информация, първият потънал кораб от първите атаки е на близо 2000 метра надолу. Що се отнася до кораба от втората атака, който оцеля, в най-скоро време ще бъде доближен до българските брегове.“ Йотова заяви, че при евентуална продължителна ескалация заплахите включват прекрачване на териториални води и риск за българския търговски флот, както и сериозно увеличение на застрахователните премии и прекъсване на плаванията.
Вътрешнополитическите аспекти бяха също засегнати: Йотова информира, че е провела срещи с конфедерациите КНСБ и КТ „Подкрепа“ във връзка с бюджета и посочи възможността да се използва фискалната политика като инструмент въпреки риска от санкции. Тя заяви, че кампанията трябва да включва обсъждане на чувствителни въпроси като минималната работна заплата, заплатите в образованието и културата и финансовото състояние на „Български пощи“. По правни теми президентът обяви, че предстои сигнал до прокуратурата срещу Огнян Атанасов и че ще бъде внесен в следващите дни, а относно случая с Ива Михайлова уточни, че не е имало официална информация за завръщането ѝ и ще бъдат направени пълни медицински изследвания за 23-годишната жена.
Йотова призова за активна европейска позиция и мир чрез преговори, а не чрез сила, като предупреди за потенциални последици от атаките: блокирано корабоплаване, риск от глобална продоволствена криза и нарастваща военна опасност. Тя апелира дипломатическите канали да бъдат отворени и подготвени така, че да позволят лидерите да седнат на масата за преговори — без право на грешка.