Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи законодателна инициатива за изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ), която предвижда специален режим за инфраструктурни обекти, изградени без необходимите строителни книжа. Управителният съвет на Камарата на архитектите в България (КАБ) излезе с официално становище до Министерския съвет, подписано на 12 октомври, в което посочва, че предложението създава предпоставки за свързана с амнистия практика и нарушава основни принципи на правовата държава. Архитектите предупреждават за неравнопоставеност и риск от насърчаване на бъдещи нарушения в строителството.
Основният текст в проекта позволява на определени инфраструктурни строежи, за които няма строителни книжа, да получат статус на търпимост, при изпълнение на предвидените условия. Предложението обхваща строежи, започнати или завършени до влизането в сила на новия закон, без да е предвидена по-ранна крайна дата, което означава, че в обсега биха могли да попаднат и обекти, строени през последните години. КАБ отбелязва, че сегашният режим на търпимост се отнася до строежи, изградени преди 31 март 2001 г., и подчертава, че „строежи, за които няма строителни книжа“ следва да се тълкува като първоначална липса на документация, а не като последваща загуба или унищожение на документи.
Архитектурната организация припомня, че през годините са правени различни амнистии на незаконно строителство, които не са решили проблема, и напомня за промените в ЗУТ от 2003 г., с които възможностите за узаконяване бяха ограничени. В мотивите на КАБ се посочва, че настоящото предложение разширява времевия и предметния обхват и по този начин подкопава приетия принцип срещу строежи, извършени без разрешение с надеждата за последващо узаконяване. В становището, подписано от председателя арх. Борислав Владимиров, се поставя въпросът и за отношението на държавата към собствените ѝ закони, при положение че и публични възложители са допускали изграждане без необходимата документация.
Министерството мотивира промените с необходимостта да бъде решен статутът на значими инфраструктурни съоръжения като пътища, мостове, железопътни линии и язовири, чиято липса на уреден статут възпрепятства довършване, експлоатация и поддържане. В проекта обаче обхватът не е ограничен само до големи публични обекти: текстовете включват различни елементи на техническата инфраструктура – водопроводни и канализационни мрежи, електропроводи, трансформаторни постове, подстанции, пречиствателни станции, хидротехнически и брегоукрепителни съоръжения и други, които могат да са и частна собственост. Именно това поражда възражения у КАБ за липса на аргументи защо режимът да бъде приложен към толкова широк кръг строежи.
Проектът въвежда и процедурни правила: подаването на заявление за установяване на търпимост спира висящите административни производства за спиране на строителството, забрана за ползване или премахване; при издаване на удостоверение за търпимост или разрешение за довършване тези производства се прекратяват. Процедурата предвижда технически обследвания, представяне на технически паспорт, доказателства за собственост или право на строеж и положителни становища от контролните органи. КАБ настоява евентуалното изключение да се отнася само до конкретни обекти от висока категория, определени от Народното събрание, и за налагане на санкции към извършителите, дори когато обектът бъде запазен поради обществен интерес.
В мотивите към законопроекта МРРБ подчертава, че някои обекти са били допустими по действащите към момента на изграждането им правила или по сегашните норми и че демонтажът на важни съоръжения би бил икономически необоснован. Проектът бе публикуван за обществено обсъждане на 18 септември, а срокът за становища е 19 октомври 2026 г. Остава да се види дали след критиките от страна на архитектите държавата ще стесни обхвата на предложената търпимост или ще запази възможността тя да обхване широк кръг публични и частни инфраструктурни обекти.