В последните дни в публични комуникации се разгоря дебат за начина, по който се отчитат услугите на личните асистенти, когато грижата изисква напускане на домашния адрес. Родител публикува горчив опит с контролни проверки, след което темата предизвика широка дискусия в социалните мрежи. В документи, разпространени в професионални групи, се посочва, че служителка на името Ина Маринова е била проверявана от представители на социалната служба и не е била открита на адреса на потребителя. От администрацията ѝ е поискана писмена справка за причината за отсъствието, тъй като според проверяващите не е уведомила предварително ръководството.
В постовете на потърпевши и близки се подчертава, че служебната реалност за много асистенти е тясно свързана с живота на хората, за които полагат грижи. Маринова коментира, че при практика да бъде търсена по телефон, тя и потребителят трябва „до 15 минути да са на адреса“, което според нея е нереалистично при придвижване с инвалидна количка по лоши тротоари. Друга майка формулира позиция, че „работното ми място е там, където е синът ми“, като описва асистента като основен участник в ежедневието — за хранене, хигиена и придружаване до разходки, лечебни процедури и социални събития.
От цялата страна редица лични асистенти споделят подобни случаи, при които са били търсени по време на придружаване на потребители извън дома. Един от разказите описва нуждата от допълнителна служебна бележка, за да се докаже присъствието на малко дете от Асеновград на рехабилитация в Пловдив, където бабата е негов личен асистент. На противоположна позиция е Мартина Георгиева, работеща в друга община, която посочва, че отчетността и уведомяването при пътуване или рехабилитация са част от задълженията на асистентите. Тя пише: „Личният асистент и потребителят не са затворници“, и обръща внимание, че в месечните отчети се включват и социални дейности.
Нормативната рамка допуска отсъствие от дома, когато то е свързано с лечение, рехабилитация или включване в социалния живот, и затова самото непопадане на адрес при проверка не е автоматично основание за нарушение. В същото време социалното министерство обяви преглед на механизма за лична помощ в посока професионализиране на услугата. Министър Наталия Ефремова посочи, че броят на личните асистенти е нараснал от около 19 000 през 2019 г. до над 80 000. В Пловдив, където има над 4 000 асистенти, промяната в реда за подаване на месечни отчети предизвика големи опашки; общината обяви мерки за облекчаване на процеса и откриване на допълнителни гишета, като около 4 300 души трябваше да подадат отчетите си в рамките на три работни дни. Въпросът остава как да се постигне баланс между контрол и възможностите за нормален обществен живот на хората с увреждания.