Възможно е плачът при раздяла, нежеланието да се играе с другите или емоционални изблици да не означават сериозен проблем, а да са начин детето да изрази чувства, за които все още няма думи. Учебната година започна преди три седмици и при много малчугани адаптацията към детската градина все още не е завършена. Периодът е индивидуален и според психолога Миглена Михтарска от Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив може да продължи от няколко дни до месеци, а в някои случаи — до три месеца или дори половин година. „Това е голяма промяна за детето и изисква времето си“, посочва специалистът.
Постъпването в детската градина означава не само раздяла с родителите, но и нови правила, дневен режим, много деца и различна среда. Михтарска препоръчва предварителна подготовка преди първия ден: децата да знаят къде отиват, колко време ще останат и кой ще ги вземе. Комуникацията между родители и учители е важна — при взимане на детето е полезно да се попита как е минал денят и дали е имало проблеми. Разговорите с децата да се водят чрез конкретни, отворени въпроси, например кое е било най-забавното или кое не им е харесало, вместо общото „Как мина градината?“.
Някои дребни жестове могат да намалят тревожността: малка бележка в джоба, любима играчка или предмет за утеха, където правилата на заведенията го позволяват. Важно е и отношението на родителя — ако възрастният излъчва силна тревога и представя градината като страшно място, детето може да усети това напрежение. Михтарска споделя личен опит: адаптацията на собственото ѝ дете траяла около три месеца и включвала тежки раздяла и повръщане, но детето се успокоявало след заминаването на родителя, а тревогата оставала основно у майката.
Някои деца предпочитат да стоят настрана и не се включват веднага в общите игри — това не винаги е признак за проблем, ако детето е спокойно. По-объркващо е постоянното страдание и продължителният плач. При деца със специални потребности или в аутистичния спектър шумът и близостта с много хора могат да предизвикат силен стрес, затова е нужно да се отчитат индивидуалните особености. Учителите често помагат чрез общи занимания, които улесняват включването, а родителите трябва да питат детето дали не го притеснява някой или нещо в групата.
Проблеми със съня, страх от тъмното и връщане към по-ранни поведения са чести по време на адаптацията. Спокойни ритуали преди лягане — четене и разговор за преживяното — помагат децата да се отпуснат и да споделят. За случаи на агресия или удряне Михтарска пояснява, че при деца под седем години често става дума за трудност в управлението на гнева, а не за умисъл. Тя предлага практика в четири стъпки за поставяне на граници: ясно „Не, стоп, спри“, предупреждение „Ако не спреш, ще кажа на госпожата“, обръщане към учителя и информиране на родителите, ако възрастният не предприеме действие. Родителите и учителите трябва да наблюдават, да назовават емоциите и да търсят съвместни решения, тъй като няма универсален подход за всички деца.