По повод Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври, беше съобщено от Министерството на здравеопазването, че в световен мащаб над 1 милиард души живеят с психично разстройство. Депресивните и тревожните разстройства бяха посочени като сред най-често срещаните. За България беше отбелязано, че приблизително 16,4% от населението — около един на всеки шест души — живее с психично разстройство. Психичните разстройства бяха посочени и като втора водеща причина за години живот с увреждане в страната, което мотивира ежегодното присъединяване към отбелязването на международната кампания.
През 2026 г. кампанията на Световната здравна организация се провежда под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Това бе цитиpано от СЗО като централна идея, която поставя хората с личен опит в областта на психичното здраве като значима форма на експертиза. От организацията беше отправен призив тези лица да бъдат включвани пълноценно в процесите по формулиране на политики, планиране и предоставяне на услуги, като тяхното участие се разглежда като условие за адекватни и хора-центрирани решения.
В рамките на кампанията СЗО поставя специален акцент върху деинституционализацията и развиването на услуги в общността. Беше представено практическо ръководство за преминаване от дългосрочна институционална психиатрична грижа към услуги, ориентирани към човека, като бе подчертана необходимостта това да не бъде просто закриване на болници. По данни на организацията само 9% от държавите са завършили процеса, около 53% са в начален етап, 49% от регистрираните приеми в психиатрични болници са били принудителни, а 23% от болничните престои са продължавали повече от година.
Кампанията акцентира и върху признанието на знанията, придобити чрез личен опит, които не могат да бъдат заменени само с академично или професионално обучение. Данните от проучването „Атлас за психичното здраве 2024“ показват, че включването на хора с личен опит все още не е масова практика: 37% от отговорилите държави включват такива хора в обучението на здравни работници от първичната помощ; в 45% е докладвано сътрудничество при планиране, предоставяне или наблюдение на услуги; 59% посочват, че законодателството е било разработено след консултации с хора с личен опит, а сред държавите с национална политика или план за психично здраве 80% са провели подобни консултации.
Министерството на здравеопазването беше посочено като ангажирано да продължи работа в няколко посоки: превенция и ранна подкрепа, подобряване на достъпа до качествени здравни услуги, защита на човешките права и укрепване на междусекторното сътрудничество. В официалното съобщение беше заявено, че в центъра на тези усилия остава човекът — неговото здраве, достойнство, права и възможността да бъде активна част от решенията, които засягат живота му.