Министерството на културата ще бъде информирано за хода на реставрацията на Паметника на Свободата на връх „Свети Никола“ на всеки 10 дни, а веднъж месечно ще се предоставят данни за контрола върху извършените дейности. Специалисти, ангажирани с проекта, обясниха пред медиите конкретните предизвикателства и отхвърлиха разпространявани в социалните мрежи неверни твърдения. Отбелязано бе, че от откриването на паметника през 1934 година до днес на него са правени главно козметични ремонти, което налага по-задълбочена интервенция при текущия проект.
Арх. Николай Симеонов, автор на идейния и работния проект, посочи, че конструкцията е в добро състояние, но паметникът не е зидана каменна постройка в класическия смисъл. „А всъщност вътре има бутобетон, който в годините, заради влагите има доста деструктивни процеси“, заяви той. Конструкторът инж. Емил Цаков потвърди, че основата е стабилна и че повечето дефекти са по облицовката. Извадените облицовъчни плочки са номерирани и подредени от западната страна на монумента, като строителният насип под тях е бил извозен в специално депо, бе уточнено от министъра на културата Евтим Милошев. „Това е отпадъчен материал, а не са камъните от паметника,“ каза той.
Организацията на тържествата за следващата година остава потвърдена въпреки реставрацията. Чавдар Ангелов, директор на национален парк-музей Шипка-Бузлуджа, посочи, че посетителите няма да могат да доближат до самия паметник, но че присъствието на 15–20 метра от него не би попречило на отбелязването на юбилеите, свързани с българското освобождение. Министърът описа проекта като кауза и напомни, че паметникът е бил строен осем години и се намира на почти 1 330 метра надморска височина, което налага специфичен режим на работа. Работният сезон е между май и октомври, а ремонтът е планирано да приключи през 2029 година.