Български учени представиха първите резултати от комплексни антропологични и лабораторни изследвания на останките, предадени от Гърция и свързани със средновековния владетел Самуил. Материалът преминава през детайлни анализи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) към БАН, като за пълна картина ще се използват и съвременни високотехнологични методи в чужбина. Научната общност не поставя под съмнение идентификацията на костите, но допълнителни изследвания и международно участие са предвидени, за да се потвърдят и разширят заключенията.
От анатомичните данни става ясно, че според реконструкцията царят е бил със значително нисък за епохата ръст — около 153 сантиметра — но с развита мускулатура, резултат от интензивна физическа активност през живота му. Останките показват възраст между 60 и 70 години и редица следи от наранявания и заболявания, свързани с военни походи и хронични възпалителни процеси около ставите. Доц. д-р Виктория Русева (ИЕМПАМ) описва и специфична травма: „Това е така известната травма на предмишницата, което до голяма степен е инвалидизирала тази ръка“, като подчертава, че възпалителни изменения също са ограничавали подвижността.
Антрополозите са изследвали и намиращите се в съседен саркофаг останки, които съответстват на писмените сведения за сина на Самуил — Гаврил Радомир; той е бил значително по-висок, около 170 см. По време на работата в Солун българският екип настоя за допълнителни проверки за пола на скелета поради по-фината структура на костите. Проф. д-р Людмил Вагалински припомня, че техните наблюдения предизвикали изненада у гръцките колеги, и цитира: „Ние много настоявахме и такова изследване беше проведено с проба от Самуил в университета в Бон. 100% е сигурно, че е мъж“. Първите проучвания са започнали през 2012 г., а в момента тече втори етап от анализа.
В гробните съоръжения на базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро бяха открити общо четирима възрастни и множество детски фрагменти. Антропологът Доника Йорданова (ИЕМПАМ) съобщава: „В резултат от този анализ установихме че в материала има най-малко 8 деца, на възраст между три месеца и 5 години“. По костите не може да се определи полът на децата, затова са предвидени генетични тестове. От останалите материали само четири скелета са годни за пълно генетично профилиране и установяване на родствени връзки.
ДНК-аналитичната работа среща затруднения, тъй като останките в миналото са били третирани с химически препарати, но учените очакват да успеят да изолират митохондриална ДНК по майчина линия, за която историческите извори отчитат арменски произход. Планирани са и изотопни анализи, които ще дадат по-точна представа за географските места, където Самуил е израснал. Запазените черепни кости ще послужат за нова дигитална реконструкция на лицето. Разработването на международна научна програма продължава; очаква се обобщението на финалните резултати след около три години.