Министерството на иновациите и дигиталната трансформация публикува за обществено обсъждане проект на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1183 (eIDAS 2.0). Идеята е да се превърне смартфонът в официално средство за идентификация, което да позволи например наемане на автомобил в Испания, откриване на банкова сметка в Германия или отдалечено заявяване на административна услуга у нас. Целевият краен срок за въвеждане на системата в целия ЕС и България е до края на 2026 г., като успешното реализиране зависи от скоростта на приемане в Народното събрание и техническата готовност на институциите.
Европейският портфейл се дефинира в проектозакона като защитено електронно средство за идентификация с високо ниво на сигурност, а не като обикновено приложение за плащания. Чрез него гражданите и юридическите лица ще могат да съхраняват и споделят официални документи — лични карти, шофьорски книжки, дипломи, здравноосигурителен статус и пълномощни. Портфейлът поддержава „селективно разкриване на данни“ — например удостоверяване на навършени 18 години без даване на рождената дата или ЕГН — и предоставя възможност за подписване на документи с квалифициран електронен подпис (КЕП) за лични, непрофесионални цели.
Проектозаконът гарантира, че използването на портфейла ще бъде напълно доброволно и че никой държавен орган или частна фирма няма да може да отказва услуга само защото потребителят използва хартиени документи. За физическите лица е предвидено безплатно активиране и използване на отдалечен КЕП за непрофесионални действия. В мотивите и оценката на въздействието се посочва, че компенсация за частните квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги ще бъде определяна с методика, приета с постановление на Министерския съвет, така че да покрива реалните нетни разходи и разумна печалба без свръхкомпенсация.
Административната и техническата рамка възлага ролята на национален надзорен орган и единна точка за контакт на министъра на иновациите и дигиталната трансформация. Той ще води електронни машинночетими списъци на сертифицираните портфейли, доставчиците на идентификационни данни и доверяващите се страни, които ще се съхраняват в държавен хибриден частен облак. Сертифицирането ще има валидност 5 години и ще се извършва от акредитирани органи за оценяване на съответствието чрез Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА БСА) по национална схема. Законът допуска и частни доставчици да бъдат признати, при спазване на европейските изисквания и сертифициране, а Висшият съдебен съвет ще осигури интеграция с Единния портал за електронно правосъдие.
За нарушители проектозаконът предвижда значителни глоби: за предоставяне на портфейл без регистрация — от 100 000 до 1 000 000 евро или до 2% от световния годишен оборот; при подаване на неверни данни за вписване — от 50 000 до 500 000 евро; при отказ на банка или фирма да приеме портфейла — от 10 000 до 250 000 евро; при отказ от държавен или общински орган — от 5 000 до 50 000 евро. При повторно нарушение санкциите се удвояват, а обжалването не спира изпълнението на принудителните мерки. Докладът отбелязва и рискове: тримесечен срок след влизане в сила за приемане на наредба за сигурност, методика за компенсации, национална схема за сертифициране и пускане на публичните списъци, както и възможен дефицит на сертификационни органи и капацитет в малки администрации. При пробив в сигурността доставчикът трябва незабавно да уведоми органа по киберсигурност и МИДТ; при непремахнати уязвимости портфейлът се заличава служебно и се уведомява Европейската комисия.