Случай в Иркутска област, при който 28-годишна служителка на противочумен институт почина след тежко заболяване, предизвика международно внимание. Първоначално смъртта бе свързана с белодробна чума, но руските власти по-късно посочиха, че изследванията не са идентифицирали конкретен причинител. Десетки души, които са контактували с починалата, бяха поставени под медицинско наблюдение, а в болници в района бяха въведени ограничителни мерки. По случая TrafficNews разговаря с пловдивския епидемиолог доц. д-р Христиана Бацелова, която коментира опасността и нужните противоепидемични действия.
Доц. Бацелова обяснява, че чумата е остро инфекциозно заболяване с бактериална природа и векторно предаване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Тя уточнява, че в природата болестта обикновено циркулира по веригата гризач — бълха — гризач и най-честата клинична форма при удобоносително ухапване е бубонната чума. В конкретния разглеждан инцидент, според наличната информация, става дума за лабораторен инцидент с медицинско лице и за белодробна форма, която е рядка, но е по-опасна поради начините на предаване между хора.
Епидемиологът посочва, че белодробната форма може да възникне при прогрес на бубонната чума до бактериемия и достигане на белия дроб, след което разпространението става чрез кихане, кашляне и дишане. По думите ѝ тази форма е особено тежка и при забавено лечение леталният изход е голяма опасност. Сред характерните признаци за бубонната форма е подуване на регионалните лимфни възли, а при белодробната — специфична кървава кашлица. Инкубационният период при ухапване се посочва като между три-четири до седем дни, като продължителността зависи от формата на заболяването.
По отношение на риска за Европа и България доц. Бацелова отбелязва, че населението не е масово ваксинирано и по тази причина би било възприемчиво при директно заразяване с Yersinia pestis. В същото време в България към момента няма данни за огнище на чума сред диви или синантропни гризачи и няма основание за извънредна тревога. Тя подчертава, че при такива случаи е важно да се установят всички контактни лица и при необходимост да бъдат поставени под карантина — това е правилна и стандартна противоепидемична мярка.
Доц. Бацелова припомня, че за чумата има разработени лечебни протоколи и че навременното поставяне на диагноза и започване на терапия са решаващи за изхода. Тя препоръчва да се избягва контакт с диви и синантропни гризачи — сив и черен плъх, домашна мишка — и при пътуване до райони с установени случаи да се следват указанията на здравните власти. По думите ѝ в исторически план са създавани ваксини, а в момента се разработват нови варианти, които все още са в изпитвания.